Красиво Бедствие

Десета глава

Безизразно лице на покерджия

От мястото, на което седях, Америка и Шепли почти не се виждаха, и аз се прегърбих, наблюдавайки Травис, който бе вперил очи в празното ми място. Чувствах се много нелепо, че се крия, но не бях готова да седя срещу него цял час. Щом се нахраних, поех си дълбоко въздух и излязох навън, където Травис тъкмо допушваше цигарата си.

Бях прекарала по-голямата част от нощта в размисли как да се озовем отново там, където бяхме преди. Ако възприемах случилото се между нас така, както той обикновено се отнасяше към секса, имах по-добри шансове. В плана съществуваше опасност да го изгубя напълно, но се надявах огромното му мъжко его да го принуди да играе по същия начин.

— Здрасти — казах аз.

Той направи физиономия.

— Здрасти. Мислех, че ще те видя на обяд.

— Трябваше да тичам напред-назад, имам много за учене — свих рамене аз, опитвайки се да изглеждам възможно най-небрежно.

— Имаш ли нужда от помощ?

— Математика е, мисля, че се оправям.

— Мога просто да се мотая наоколо за морална подкрепа — усмихна се той и пъхна ръка в джоба си. Изпъкналите му мускули се стегнаха от движението и в съзнанието ми ясно се върна образът му, докато проникваше на тласъци в мен.

— Ъъ... какво? — попитах аз, объркана от внезапната еротична мисъл.

— Трябва ли да се преструваме, че онази нощ никога не се е случвала?

— Не, защо? — престорих се аз на не разбрала и той въздъхна, смутен от поведението ми.

— Не знам... защото отнех девствеността ти? — Той изрече думите с приглушен глас, наведен към мен.

Аз завъртях очи.

— Сигурна съм, че това не е първият път, когато дефлорираш момиче, Трав.

Точно както се бях опасявала, нехайното ми отношение го ядоса.

— Всъщност беше.

— Стига де... помолих те да няма неудобство между нас.

Травис си дръпна за последно от цигарата и хвърли фаса на земята.

— Е, ако съм научил нещо от последните дни, то е, че човек невинаги получава това, което иска.