Красиво Бедствие

Седма глава

Деветнайсет

— Аби? — повика Шепли и почука на вратата. — Мер има някаква работа и искаше да ти предам, в случай че решиш да отидеш с нея.

Травис не откъсваше очи от моите.

— Врабчо?

— Да — извиках на Шепли. — И аз трябва да свърша някои неща.

— Добре, тя е готова и те чака.

Стъпките му се отдалечиха по коридора.

— Враб?

Извадих си дрехи от гардероба и се промуших покрай него.

— Може ли да поговорим по-късно за това? Днес имам много работа.

— Разбира се — отвърна той с изкуствена усмивка.

С облекчение се скрих в банята и затворих вратата след себе си. Оставаха ми две седмици в апартамента и нямаше начин да отложа този разговор, поне не толкова дълго. Логичната част на мозъка ми настояваше, че Паркър е моят тип: привлекателен, интелигентен и заинтригуван от мен. Защо се занимавах с Травис, беше нещо, което никога нямаше да разбера.

Но каквато и да беше причината, тя подлудяваше и двама ни. Чувствах се като двама души: послушно, възпитано момиче с Паркър и гневно, объркано, неудовлетворено същество, щом се озова край Травис. А целият университет беше видял как Травис от непредсказуем, както винаги, се превръща в почти неуравновесен.

Облякох се бързо и оставих Травис и Шепли в апартамента, за да отида с Америка в града. Тя се кикотеше за сутрешната си лудория с Шепли, а аз слушах и надлежно кимах на подходящите места. Трудно обаче можех да се съсредоточа върху темата предвид точиците светлина, които диамантите на гривната ми хвърляха по тавана на колата, напомняйки ми за избора, пред който изведнъж се бях озовала. Травис очакваше отговор, а аз нямах такъв.

— Добре, Аби, какво става? Само мълчиш.

— Тази работа с Травис... много е объркано.

— Защо? — сбърчи тя нос и слънчевите й очила се повдигнаха нагоре.

— Той ме попита какво правим.

— А какво всъщност правите? Ти с Паркър ли си, или не?

— Харесвам го, но е минала само една седмица. Не е нещо сериозно.

— Имаш чувства към Травис, нали?

Аз поклатих глава.

— Не знам какво чувствам. Просто не виждам начин нещо да се случи, Мер. Той е голяма беля.