Красиво Бедствие

Деветнайсета глава

Последен танц

Малко преди слънцето да се покаже над хоризонта, двете с Америка тихо напуснахме апартамента. Мълчахме по целия път до общежитието. Бях благодарна за тишината. Не исках да говоря, не исках да мисля, исках само да забравя последните дванайсет часа. Тялото ми беше натежало и ме болеше, сякаш съм претърпяла автомобилна катастрофа. Когато влязохме в стаята, видях, че леглото на Кара е оправено.

— Може ли да остана за малко? Трябва ми пресата ти.

— Мер, добре съм. Отивай на лекции.

— Не, не си добре. Не ми се ще да те оставя сама точно сега.

— Всъщност в момента само това ми се иска.

Тя отвори уста да възрази, но се отказа и въздъхна. Нямаше как да ме разубеди.

— След лекциите ще се върна да видя как си. Почини си.

Аз кимнах и заключих вратата след нея. Леглото изскърца, когато се отпуснах с въздишка отгоре му. През цялото време вярвах, че съм важна за Травис, че той има нужда от мен. Но в този момент се чувствах точно като лъскавата нова играчка, за която бе споменал Паркър. Травис искаше да докаже, че съм още негова. Негова.

— Не съм ничия! — изрекох на глас в празната стая.

Думите се врязаха в съзнанието ми и ме обзе същата мъка, която бях изпитала предната нощ. Не бях ничия.

Никога в живота си не се бях чувствала толкова самотна.

Финч сложи кафява бутилка пред мен. И двамата не бяхме в празнично настроение, но поне се утешавах с факта, че според Америка Травис на всяка цена ще избегне купона за двойки. От тавана висяха бирени кутийки, увити в червена и розова креп хартия, а покрай нас дефилираха жени в червени рокли във всевъзможни стилове. Масите бяха покрити с малки сърчица от фолио и Финч завъртя очи на абсурдната украса.

— Свети Валентин в къща на братство. Романтика — отбеляза той, загледан в преминаващите двойки.

Шепли и Америка танцуваха долу, откакто бяхме дошли, а ние с Финч протестирахме срещу присъствието си тук като се цупехме в кухнята. Бързо пресуших съдържанието на бутилката, опитвайки се да замъгля спомените от предишния купон за двойки.

Финч отвори още една и ми я подаде, той напълно съзнаваше желанието ми да забравя.