Красиво Бедствие

Пета глава

Паркър Хейс

— Влизай — извиках аз, когато на вратата се почука. Травис замръзна на прага.

— Леле.

Усмихнах се и се погледнах. Роклята ми с бюстие, преминаващо в къса пола, определено беше по-дръзка от всичко, което някога бях обличала. Материята беше черна и прозрачна. Паркър щеше да бъде на купона и аз определено възнамерявах да ме забележи.

— Изглеждаш удивително — каза той, докато обувах високите си обувки.

Погледнах одобрително бялата му риза и джинсите.

— И ти изглеждаш добре.

Ръкавите му бяха вдигнати над лактите и така се виждаха сложните рисунки на татуировките му. Когато пъхна ръце в джобовете си, зърнах на китката му любимата му черна кожена гривна.

Америка и Шепли ни чакаха в дневната.

— Паркър ще хлъцне, като те види — изкиска се Америка, докато вървяхме след Шепли към колата.

Травис отвори вратата и аз се мушнах на задната седалка. Макар да се бяхме возили неведнъж така, сега внезапно ми стана неловко да седя до него.

Навсякъде по улицата имаше паркирани коли, някои дори бяха спрели на моравата. Къщата се пръскаше по шевовете, а от общежитията продължаваха да прииждат хора. Шепли спря на тревата отзад и двете с Америка последвахме момчетата към купона.

Травис ми донесе червена пластмасова чаша с бира и прошепна в ухото ми:

— Не взимай от никого, освен от мен и от Шеп. Не искам някой да ти пусне нещо в чашата.

— Никой нищо няма да ми пусне в чашата, Травис — завъртях очи аз.

— Просто не пий нищо, което не съм ти дал аз, моля те. Вече не си в Канзас, Врабчо.

— Това не го бях чувала — саркастично отвърнах аз и отпих глътка.

Мина цял час, а Паркър го нямаше. Америка и Шепли танцуваха на бавна песен в дневната. Травис ме дръпна за ръката.

— Искаш ли да танцуваме?

— Не, благодаря.

Лицето му посърна.

— Просто съм уморена, Трав — докоснах го по рамото аз. Той сложи ръка върху моята и понечи да каже нещо, но когато погледнах зад гърба му, видях Паркър. Травис забеляза изражението ми и се обърна.