Красиво Бедствие

Епилог

Травис стискаше ръката ми, а аз бях притаила дъх. Стараех се да не ми личи, но когато потрепвах, Травис ме стискаше още по-здраво. По белия таван личаха петна от течове. Като изключим това, стаята беше безупречна. Нямаше боклуци, нито разпилени инструменти. Всичко беше на мястото си, което ми вдъхваше известно спокойствие. Сама бях взела решението. И щях да го изпълня.

— Миличка... — намръщи се Травис.

— Мога да го направя — заявих аз, вперила поглед в петната по тавана.

Подскочих, когато усетих върхове на пръсти по кожата си, но се опитах да се отпусна. Когато бръмченето започна отново, в очите му се четеше тревога.

— Врабчо... — подзе той отново, но аз поклатих глава.

— Добре. Готова съм. — Дръпнах телефона от ухото си, присвивайки очи едновременно от болката и от неизбежното конско.

— Ще те убия, Аби Абърнати! — крещеше Америка. — Ще те убия!

— Формално погледнато, вече съм Аби Мадокс — усмихнах се аз на новия си съпруг.

— Не е честно! — проплака тя. Гневът беше изчезнал от гласа й. — Аз трябваше да ти бъда шаферка! Да пазаруваме заедно, да ти направя парти, да ти държа букета!

— Знам — казах аз.

Отново потреперих и усмивката на Травис угасна.

— Не си длъжна да го правиш — каза намръщено той. Стиснах пръстите му със свободната си ръка.

— Знам.

Вече ми го каза! — сопна се Америка.

Не говорех на теб.

— О, не, на мен говориш! И не чакай да ми мине. Никога, никога няма да ти го простя!

— Ще ми простиш.

— Ти! Ти си...! Ти си гаднярка, Аби! Ти си най-лошата най-добра приятелка на света!

Аз се засмях и мъжът до мен трепна.

— Стойте мирно, госпожо Мадокс.

— Прощавайте.

— Кой беше това? — поиска да знае Америка.

— Грифин.

— Кой, по дяволите, е Грифин? Нека позная! Поканила си непознат на сватбата вместо най-добрата си приятелка?! — Гласът й ставаше все по-писклив с всеки въпрос.

— Не, той не беше на сватбата — отвърнах аз, като си поех въздух.

Травис въздъхна и се размърда неспокойно на стола си, без да пуска ръката ми.