Красиво Бедствие

Дванайсета глава

Чифт

Лапнах малко бяло хапче и го глътнах, прокарвайки го с голяма чаша вода. Стоях по средата на стаята на Травис по бикини и сутиен, готова да се намъкна в нощницата.

— Какво е това? — попита той от леглото.

— Ъъ... хапчето ми.

Той се намръщи.

— Какво хапче?

— Хапчето, Травис. Ти още не си заредил чекмеджето, а последното, от което имам нужда, е да се тревожа дали ще ми дойде.

— О.

— Поне единият от нас трябва да бъде отговорен — повдигнах аз вежди.

— Господи, колко си сексапилна — каза той, подпрял глава на ръката си. — Най-красивата жена в Източния е моя приятелка. Това е лудост.

Аз завъртях очи и навлякох лилавата копринена нощница през главата си, след което се мушнах в леглото до него. Възседнах го и го целунах по врата, а когато той изтощено отпусна глава на таблата на леглото, се разсмях.

— Пак ли? Ще ме убиеш, Враб.

— Не можеш да умреш — отвърнах аз, обсипвайки лицето му с целувки. — Прекалено проклет си.

— Не, не мога да умра, защото твърде много задници се претрепват кой да заеме мястото ми! Ще живея вечно, за да ги дразня!

Аз се засмях, а той ме обърна по гръб.

Пръстът му се плъзна под тънката лилава презрамка на рамото ми и той я свали по ръката ми, като целуваше кожата, открила се под нея.

— Защо аз, Трав?

Той се отдръпна и потърси очите ми.

— Какво имаш предвид?

— Бил си с толкова много жени, но отказваше да се спреш не искаше да вземеш дори един телефонен номер... защо аз?

— Откъде ти хрумна това? — попита той, галейки с палец бузата ми.

Аз свих рамене.

— Просто ми е любопитно.

— А защо аз. Половината мъже в Източния чакат да прецакам нещата.

— Това не е вярно — сбърчих нос аз. — И не променяй темата.

— Вярно е. Ако не те преследвах още от началото на годината, нямаше само Паркър Хейс да върви по петите ти. Той просто е твърде самовлюбен, за да се уплаши от мен.