Красиво Бедствие

Шеста глава

Повратен момент

Срещата в понеделник вечерта отговори на всичките ми очаквания. Хапнахме китайска храна и аз се смях на усилията на Паркър с пръчиците. Когато ме изпрати, Травис отвори вратата, преди ухажорът ми да е успял да ме целуне. На следващата ни среща, в сряда вечерта, Паркър се презастрахова, като ме целуна още в колата.

В четвъртък на обяд се видяхме в столовата и той изненада всички, като седна на мястото на Травис. Когато си изпуши цигарата и влезе вътре, Травис мина покрай него с безразличие и седна в края на масата. Меган се приближи до него, но остана разочарована, когато той й махна да си върви. Всички замълчаха и на мен ми беше трудно да следя какво говори Паркър.

— Предполагам, че просто не съм бил поканен — каза той и привлече вниманието ми.

— Какво?

— Чух, че в неделя е купонът за рождения ти ден. Но не съм поканен?

Америка хвърли поглед към Травис, който гледаше убийствено Паркър, сякаш всеки момент ще го смели от бой.

— Това трябваше да бъде изненада, Паркър — каза тя меко.

— О — смути се той.

— Правите ми купон изненада?

Америка сви рамене.

— Беше идея на Трав. У Бразил. В неделя, в шест часа.

Бузите на Паркър леко поруменяха.

— Сега предполагам, че наистина не съм поканен.

— Напротив! Естествено, че си — заявих аз, като хванах ръката му над масата.

Дванайсет чифта очи се впериха в пръстите ни. Видях, че Паркър се чувства точно толкова неудобно от това внимание, колкото и аз, затова го пуснах и прибрах ръцете си в скута.

Паркър стана.

— Имам малко работа преди часовете. Ще ти се обадя по-късно.

— Добре — отвърнах аз и се усмихнах извинително.

Паркър се наведе над масата и ме целуна по устните. Столовата замря, а след като Паркър излезе, Америка ме сръчка с лакът.

— Не е ли страшничко как те зяпат всички? — Тя се огледа и изкрещя: — Какво? Гледайте си работата, перверзници!

Една по една всички глави се извърнаха и започна шепнене.

Покрих очите си с ръце.