Красиво Бедствие

Осемнайсета глава

Хелертон

Америка още не се беше връщала в общежитието след помирението си с Шепли. Не идваше на обяд и рядко се обаждаше по телефона. Нямах нищо против да си наваксат времето, което бяха прекарали разделени. Честно казано, доволна бях, че Америка е твърде заета, за да ми звъни от апартамента. Беше ми неловко да чувам гласа на Травис отзад и малко ревнувах, че тя е при него, а аз — не.

С Финч се виждахме по-често и аз егоистично се радвах, че той също е сам. Ходехме заедно на занятия, хранехме се заедно, учехме заедно и дори Кара свикна с присъствието му.

Стоях пред „Морган" и му правех компания, докато допуши цигарата си. Вече не усещах пръстите си от студ.

— Дали няма да ги откажеш, преди да съм получила хипотермия, защото вися тук за морална подкрепа?

Финч се засмя.

— Обичам те, Аби. Наистина те обичам, но не. Няма да ги откажа.

— Аби?

Обърнах се и видях Паркър да приближава по тротоара с ръце в джобовете. Пълните му устни бяха пресъхнали под зачервения нос и аз се засмях, когато той сложи въображаема цигара в устата си и издуха мразовито облаче.

— Така можеш да си спестиш доста пари, Финч — усмихна се той.

— Защо днес всички се заяждат за пушенето ми? — подразни се Финч.

— Как си, Паркър?

Той извади два билета от джоба си.

— Пуснали са новия виетнамски филм. Онзи ден спомена, че би искала да го гледаш, и аз реших да взема билети за довечера.

— Просто ей така — обади се Финч.

— Мога да отида с Брад, ако имаш други планове — сви рамене Паркър.

— Значи не е среща? — попитах аз.

— Не, просто сме приятели.

— А вече видяхме как ти се получава това — подразни ме Финч.

— Млъквай! — засмях се аз. — Звучи добре, Паркър, благодаря.

Очите му светнаха.

— Искаш ли преди това да хапнем пица или нещо друго? Не съм голям почитател на лавките в киното.

— Пица е идеално — кимнах аз.

— Филмът започва в девет, така че да те взема около шест и половина?