Единайсета глава

1.6K 48 5
                                        

Ревност 

Събудих се, легнала по корем, гола и увита в чаршафите на Травис Мадокс. Останах със затворени очи, а пръстите му галеха ръката и гърба ми.

Въздъхна дълбоко и доволно.

— Обичам те, Аби — каза той тихо. — Ще те направя щастлива, кълна се в това.

Леглото се разлюля, когато той се размърда. Усетих устните му, които обсипваха гърба ми с бавни малки целувки. Не помръднах. Когато стигна до кожата под ухото ми, той стана и прекоси стаята. Стъпките му се отдалечиха спокойно по коридора и след малко тръбите завиха от налягането на водата за душа.

Отворих очи, седнах и се протегнах. Всички мускули ме боляха — мускули, за които не бях и подозирала, че притежавам. Вдигнах чаршафите до гърдите си и се загледах през прозореца в жълтите и червените листа, които падаха, въртейки се, от клоните на земята.

Някъде на пода завибрира мобилният му телефон и след кратко ровене в струпаните на купчина дрехи го намерих в джоба на джинсите му. На екрана се виждаше само номер, без име.

— Ало?

— А.... там ли е Травис? — попита женски глас.

— В банята е, да му предам ли нещо?

— Естествено. Кажете му, че се е обаждала Меган, моля.

В този момент влезе Травис и стегна кърпата около мокрия си кръст.

— За теб е — подадох му телефона аз и той се усмихна.

Целуна ме, погледна дисплея и поклати глава.

— Да? Беше приятелката ми. Какво искаш, Меган? — Той се заслуша за секунда и каза: — Е, Врабчето е специално, какво да се прави. — След дълга пауза завъртя очи. Можех само да си представям какво му говори тя. — Не се дръж като кучка, Меган. Слушай, не ми звъни повече... Е, любовта прави такива неща с хората. — Той ме погледна нежно. — Да, в Аби. Сериозно говоря, Мег, без повече обаждания... Чао.

Той подхвърли телефона си на леглото и седна до мен.

— Беше малко ядосана. Каза ли ти нещо?

— Не, само пита за теб.

— Изтрих няколко телефона, които имах, но това не им пречи да ми звънят. Ако сами не схванат, аз ще ги светна.

Той ме погледна очаквателно и аз не можах да сдържа усмивката си. Никога не го бях виждала такъв.

Красиво Бедствие Donde viven las historias. Descúbrelo ahora