Красиво Бедствие

Седемнайсета глава

Кутията

Изпитите в края на семестъра бяха проклятие за всички, но не и за мен. Постоянно бях заета и учех с Кара и Америка в стаята или в библиотеката. Виждах Травис само мимоходом, тъй като програмите ни се промениха заради тестовете. За зимната ваканция заминах с Америка, доволна, че Шеп остава с Травис, за да не страдам от постоянните прояви на чувства между приятелката ми и гаджето й.

През последните четири дни от ваканцията настинах, което ми даде основателна причина да си стоя в леглото. Травис ми беше казал, че иска да си останем приятели, но не се беше обаждал. Приех с облекчение тези няколко дни, в които да тъна в самосъжаление. Исках да изкарам всичко от себе си, преди да се върна в университета.

Пътуването обратно към Източния сякаш трая години. Нямах търпение да започне пролетният семестър, но още повече нямах търпение да видя Травис.

През първия учебен ден над целия университетски комплекс, освен сняг като че ли беше наваляла и нова енергия. Новите предмети означаваха нови приятели и ново начало. Нямах нито един курс заедно с Травис, Паркър, Шеп ли или Америка, но пък Финч присъстваше във всичките ми без един.

С вълнение чаках да срещна Травис на обяд, но когато дойде, той просто ми смигна и седна в края на масата при другите момчета от братството. Опитах се да се съсредоточа върху разговора на Америка и Шепли за последния мач за сезона на футболния отбор, но вниманието ми постоянно се отвличаше от гласа на Травис. Разказваше за приключенията и сблъсъците си със закона по време на ваканцията, както и за новата приятелка на Трентън, която срещнали една вечер в „Червената врата". Приготвих се да чуя за някое момиче, което е срещнал или е завел у дома, но дори да беше така, не го споделяше с приятелите си.

От тавана на столовата висяха червени и златисти топки, които се полюшваха на течението от печките. Аз пристегнах жилетката си, а Финч забеляза, прегърна ме и разтри рамото ми. Знаех, че обръщам твърде много внимание на Травис и чакам да погледне към мен, но той като че ли напълно беше забравил, че съм там.

Изглеждаше безразличен към ордите от момичета, които го следваха, откакто се разнесе новината за раздялата ни, но също така доволен от платоничното, макар и напрегнато състояние, в което се бе завърнала връзката ни. Вече беше минал почти месец, а аз бях нервна и несигурна как да се държа покрай него.