Hate Changes Everything

Is it impossible?

-Татко той какво прави тук?

-Мила,той искаше да говори с теб и го пуснах.

-Татко той искаше да ме изнасили, не помниш ли? И сега ти си го пуснал в къщата ни. 

-Мила,успокой се. Джеймс върви си.

-Не,ще говоря с нея.

-Джеймс. Слушай какво. Напусни къщата ми,освен ако не искаш аз да те изкарам от нея.

Нека да ви кажа. Джеймс е бившия ми. В началото бе добър с мен,но след като приех предложението му за брак,той сякаш се промени......смени си цвета на косата,а вътрешно.....от вътре той стана чудовище. Всяка нощ го нямаше. Биеше ме и ме налагаше. Приемах всичко това,до момента,в който се опита да ме изнасили. Това преля чашата,събрах си нещата и се върнах при баща си. А сега какво? Този идва в къщата ми и идва да говорим? А баща ми? Той защо го пуска?

-Райли,промених се заради теб. Моля те,върни се...

-Ти добре ли си? Да се върна,така ли?

-Даа.

-Няма да стане, Джеймс. Ти ме биеше,а накрая се опита да ме изнасилиш. Ти си чудовище,но нека ти кажа нещо. Промених си, също като теб,но не ти ме промени.....

Замислих се за майка си. Не я помня много. Имам само една снимка,снимка на майка ми и баща ми от гимназията. Бяха прегърнати и се обичаха.....заради нея се промених,тя ме напусна. Тръгна си. От една страна се радвам,че е умряла,от друга не. Вече не знам какво да мисля. Какво трябва да мисли човек,загубил майка си преди толкова време? Да скърбя? Да плача? Да се чудя защо ме е оставила? Очаквах това да направя,но нещата се развиха по съвсем различен начин.

-Кучката Елинор те промени,нали?

Отидох и започнах да удрям. Нанасях удари,след удар и ме се успокоявах,а още повече бях бясна.  И той говори за майка ми,защо говорят всички за нея?

-Скъпа,ще го убиеш. Стига.

Баща ми ме хвана. Тогава той си тръгна. Седнах на пода и отново започнах да плача. Отново плача за човек,който надали ме гледа от горе.

НГТ

Елинор Бекъм...това име винаги ще стой в сърцето на толкова хора.... Самата тя бе по-красива от всички жени на света. Райли, Майкъл... името ще бъде запечатано в сърцата им завинаги. Но нека разберем истината. Люк Картър. Той тръгна без посока. Караше с колата и накрая стигна до една къща. Отвори я със сензор за пръстови отпечатъци.