Hate Changes Everything

The Love

Райли лежеше в банята. Гърба и бе надран до такава степен, че и причерня. Баща и нямаше да си дойде скоро. Дали някой ще я открие?

Телефона и не спираш да звъни. Беше баща и, баба и Елизабет и Аби. Аби се изплаши и тръгна към къщата на приятелката си. Аби имаше ключ разбира се. Докато тя бързаше за къщата на приятелката си, в другата страна на града Елинор за пореден път се опитваше да се измъкне. Люк бе оставил входната врата на къщата отключена, преди той да тръгне. Дано този път Елинор Бекъм успее да се измъкне този път.....

Г. Т. Н. Е.

Този идиот. Държи ме вързана почти 16 години. Аз изпуснах всичко..... Как Райли расте, възпитанието ѝ, детските години, първата и любов, тийн годините, в които тя ще ме кара да и викам. Всичко изпуснах. Заради този Люк. Кълна се, само да изляза от тук, ще го убия собственоръчно. Опитах се да махна въжетата. Не става. Добре, друга тактика. Станах със стола и се ударих в стената. Неуспешно, само дето ме заболя гърба сега. Добре, нещо друго.... Хайде Елинор мисли... Отидох до вратата с надеждата, че е отворена.....беше отворена. Добре, не мислих, че Люк е толкова глупав, че да остави вратата отворена. Отворих, но как ще изляза сега? Тръгнах със стола. Дано успея да стигна поне до пътя, ако имаше такъв, но.....

-Кой се опитва да избяга?

Само този глас не исках да чувам.
Той тръгна към мен, приближи ми и аз се обърнах рязко. Стола се удари в корема му. Той изохка и падна на земята.

-Ти..... кучка такава. Какво правиш? Искаш да умреш наистина ли бе?

Този, ако си мисли, че ме плаши. Жестоко се лъже. Тръгнах да бягам, но стола ми пречеше. Усетих стъпки зад себе си и се обърнах. Люк ми удари шамар и паднах. Да, стола сега се сети да се счупи.

-Стола се счупи идиотко. Сега от къде да намеря.

-Глупак такъв. Да не ме беше завързал въобще. Що за тъпанар си ти, а? Защо питаш мен от къде да намериш стил-станах и за застанах близо до него. - Слушай ми ти сега. Вече 15 години те търпя и ти слушам психарските изпълнения. Сега е твой ред да ме слушаш. Ти си един идиот, педал... Нямам думи, с които да те опиша. Не си нормален разбираш ли. Трябва да ходиш на психолог. Първо щеше да ме погребеш жива мамка му. После ме отвлече. Ти знаеш ли кво е чувството да не бъда до дъщеря си. 15 години Люк Картър. 15 години ме държиш тук, все едно съм в плен. Ти наистина не си добре. Не мисли, че ще мълча. Дори е убии, ако искаш. Не ми пука, разбираш ли. Дъщеря ми, любовта на живота ми ме мисли за мъртва. Запомни Люк, рано или късно ще избягам от тук.

-Нали не мислиш, че ще ти повярват?

-Ще ми повярват. Погледни ми тялото. Цялото е в синки. Ще ми повярват и като избягам запомни, че ще се върна и ще те убие. Първо ще те измъчвам. Ще преживееш това, което преживях. Ще ти го върна Люк Картър. Запомни ми думите. Разбираш ли, че.....

-Млъкни кучко. Млъкни. Изведнъж си отвори устата, а? Какво си позволяваш.

Удари ми шамар. Добре, сега наистина ще направя това, което си мислих. Но първо трябва да измисля какво ще правя, за да се измъкна. Люк ме хвана за ръката и ме поведе към къщата.

-Боли ме бе тъпанар такъв.

-Сега наистина ще те боли.

Влязохме в къщата и тръгна към втория етаж. До сега бях в мазето, а сега къде ме води. Опитах се да се от дръпна, но безуспешно. Отвори някаква врата и пред мен се откри една стая. О не. Той ме бутна на леглото. И се настани върху мен.

-Махай се. Люк разкарай се от мен мамка му. По дяволите какво правиш?

Събелече и последните дрехи, които бяха останали по мен. Бях гола....

-Сега наистина ще разбереш какво е болка, Елинор Бекъм.

Н. Т. Г. Т.

Аби влезе в къщата и се качи в стаята на приятелката си. Тя забеляза, че вратата на банята е отворена. Отвори я водя Райли, лежаща на земята. Гърба и бе надран. Нито една от двете не помни защо и от къде е така. Райли имаше тези белези от рождението си. Никой не ги бе забелязъл до сега. Но главната причина да при падне дали са белезите и по гърба, или нещо по сериозно? Да, всички се надявахме да е заради белезите, но всъщност надали Райли да е припаднала заради това. Аби вдигна приятелката си. Е поне опита. Тя вдигна телефона и се обади на Питър-гаджето на Аби. След разговора, Питър тръгна към адреса, който Аби му беше дала.

Както казват всички :"Живота е кучка". Всъщност живота е такъв, какъвто си го направиш ти. Всеки страда за любим човек. Райли, ето нещо, което тя не ви е казала. Когато тя беше на 16 ходеше с едно момче. Това момче разби живота и сърцето и. Тя се надяваше, че след смъртта на майка и, поне ще успее да получи любов, незабравима любов..... И това стана. Поне тя така мислеше. Майкъл, той не харесваше това момче. Но заради дъщеря си, а именно Натаниел Дбонатан. Тя го обичаше и все още обича това копеле, което разби живота и. Но дало ще се срещнат отново? Може би съдбата ще ги събере отново, но дали Райли ще прости всичко?

Времето не лекува, само човекът, който те е наранил може да спре болката!!!!!!