Hate Changes Everything

Nathaniel,I love you...

Всички сме хора. Дори злите,дори отмъщаващите са хора. Уви,те са повече. С хората вървят и тайните. Всеки крие тайна,било то за добро,или за лошо.  Натаниел случайно влиза в къщата,именно,защото той крие тайна от Райли. Тайна,която ще разруши целия ѝ живот.

Натаниел е пратен да отиде до мазето. Трябвало да вземе нещо. Той натиска копчето на асансьора,но той не тръгва. Едва след десетото натискане, асансьора тръгва. Но при гледката,която той открива....сякаш нещо в него се пречупи за хиляден път. Той обгърна Райли,започна да ѝ говори,но уви тя не се събужда. Взема я на ръце и отива в хола. Сложи я да легне и отиде до кухнята,за чаша вода. През това време,Райли отново сънува,нещо,което наистина ще я накара да започне да търси своята майка....

                      Dream

Нощ. Гора,с различни видове дървета. Всичко е толкова магическо,че Райли се отнесе. Започна да върви напред. Тя стигна отново до онова езеро. Седна на тревата и си топна краката във водата. Загледа се във водата. Тя видя тяло,което започна да излиза на повърхността. Тялото все повече и повече започваше да се издига нагоре. Докато не стигна повърхността. Тя се загледа по внимателно,като наклони глава леко надясно. Загледа се още повече .....и видя майка ѝ във водата. Тя бе цялата в кръв,а тялото и се носеше по водата,но интересното бе, че очите ѝ са отворени. Елинор мигаше от време на време.

-Скъпа...

-Мамо? Излез от водата. Ела,хайде ела. Не се сърдя. Мамо ела.

-Не е толкова лесно мила. Писмото.

Тогава Елинор затвори очи и дълго време не ги отвори. В този момент започна да потъва отново на дълбоко.....

-МАМОООО.....

Точно в този момент тя отвори очи. Сълзи започнаха да се стичат отново,по нейното лице. Всичко,очакваше да види всичко,но не и това. Не и майка и,която умира пред нея. Сега сърцето ѝ започна да я боли още повече....

Г. Т. Н. Р.

Всичко беше толкова.....истинско. Сякаш наистина бях при онова езеро. Отново плаках. Плаках,но този път за майка ми....за жената, която ни изостави. Бях толкова вглъбена от мисълта да изоблича Лусинда,че даже забравих за собствената си майка.

-Виждам,че си се събудила. Как си? Какво стана в асансьора?

Обърнах се по посока на гласа и ги видях.....кестенявата му коса бе леко разрошена,а в очите му се четеше разтревоженост. Дали наистина се е разтревожил?