Майка.... най-хубавото усещане. Сутрин да влиза в стаята ти и да ти казва да ставаш, защото закъсняваш за училище..... Елинор беше майка за пример. Тя събуждаше Райли, правеше и закуска. И най-важното.... Елинор обичаше своята дъщеря. Това беше незмна любов.
-Ти, отиваш на запад. Ти на изток. Все някъде трябва да са я скрили.
Джон Бекъм издирва дъщеря си. Той не може да повярва на това, че тя е мъртва. Прати хора да отворят ковчегя и и познайте... Ковчега бе празен. Той искаше да открие тялото ѝ... без жизнено или не, той трябваше да го открие. Чувства се длъжен. Бекъм раздаде заповеди на всички и всеки започна да я търси.
Докато той търсеше дъщеря си, Райли плачеше все още на пода. Кой предполага, че ще се стигне до тук. Че майка и дъщеря ще копнеят да се видят една друга. Райли до сега не се бе замисляла над въпросите обносно майка си. "Защо избяга? Защо ме остави? Защо стана така?
В главата на госпожица Дейвис бе пълна каша. Нека да разберем какво става в главата и мислите на Райли.
Г. Т. Н. Р.
Не разбирам. Защо тя би ме оставила. Пак се връщам на старото ми аз. Аз, което бях. Плачещо, хленчещо момиченце, което растеше без да опита поне още малко от любовта на майка си. Обещах си нещо, но как да го направя? Как да стане това. А-з аз не знам какво по дяволите искам. Превърнах се в нещо, което не мисля, че съм аз. Завърших, приключих с училището преди година. Но и аз съм права. Къде беше майка ми, когато бях тормозена в училище? Къде беше тя, когато падах и плаках в тоалетните в училище? Къде беше тя, когато имах най-голяма нужда от нея.
-Райли, търсят те.
Обърнах се към баща ми и забелязах, че говори с някой по телефона ми. Кимнах и го взех от ръцете му.
-Мила, как си?
-Идиот такъв. Ти въобще нормален ли си?
-Аз да. Но ти... за теб имам съмнения.
-Слушай ме какво копеле такова. Това, че жена ти не е довършила свирката ти вчера мен не ме интересува. Искам да се разкараш от мен, да спреш да ме търсиш, защото повярвай ми, звъннеш ли още един път, ще те намеря и ще разбера кой си. И тогава ще те залича от лицето на земята.
Затворих. Защо все някой трябва да се прави на тарикат. Нека и аз да играя по този начин. Щом и другите могат,, значи и аз мога.
-Татко, къде е Шон?
-Мила, Джонстън е долу, защо?
Слязох надолу с асансьора. Слязох и видях Джонстън.
-Хей, красавице.
-Искам да намериш кой се обажда от този номер.
-За теб винаги. След около час ела пак.
Кимнах и се качих при татко. Изтрих сълзите си и се качих в стаята си. Реших да вляза в бяната да се изкъпя и да си махна грима. Съблякох се и взех памука с изчистващата течност. Измих лицето и изхвърли памука в боклука. Пуснах водата. Пуснах по - топла вода и усетих пареща болка в гърба. Огледах се в огледалото и ми причерня. След това всичко ми е мътно....
Г. Т. Н. Д.
Райли... Тя не осъзнаваше какво се случва с нея. Гърба и бе надран. Тогава той влезе в банята и изкара Райли извън къщата. Нали той ѝ беше обещал, че ще се видят. Райли, все го викаше и накрая той се появи.
Чувства.... без тях ти си нищо. Ти просто съществуваш. Райли Дейвис вече няма чувства. Тя е кучка.... но не само майка и я направи такава. А и бившия Джеймс я бе обрекъл..... той разби сърцето и на толкова парчета, че вече не може да се събере. До такава степен бе наранена, че дори направи опит за самоубийство. Преряза си вените в права линия. От началото на ръката до средата. Кръв.... Но Елинор ще опита ли да избяга отново?
Кой предполага, че историята им ще стигне до тук. Края не бе съвсем такъв, какъвто си го представяхме всички. Край, далеч от всяка друга щастлива история. Но край? Ние тепърва започваме. Какво започваме ли? Началото на края. А защо? Защото омразата променя всичко.....
YOU ARE READING
Hate Changes Everything
Teen FictionПродължение на: "Mom of 19" Какво ли е усещането да растеш без майка? Може би не само тя,но и други деца усещат това чувство. Но Райли Дейвис не е като другите момичета,изгубили майките си. Омразата обсебва сърцето ѝ. Майка ѝ я напуска още когато е...