Hate Changes Everything

-I love you,Riley....

Г. Т. Н. М.

Въпреки всичките ми въпроси,Елинор каза,че по-късно ще ми обясни. Затова веднага тръгнахме към мястото,където държат дъщеря ми. Ще открия виновника и ще се постарая да не остане жив. Качихме се в колата и стигнахме до някаква гора. Огледах се и имаше езеро. Имаше някаква къща,горска къща. Явно там е Райли.

-Там,Майкъл. Остави колата тук. Той ще я види и ще разбере,че сме тук.

-Но,кой е той?-попитах

-Ще разбереш-отговори Елинор и взе пистолет от жабката.

Взех резервния и слязохме от колата. Казах на Натаниел да стои в колата,но това говедо отказа. Инат.

-Добре-казах накрая-Идваш с нас. Ще вземеш Райли и ще я качиш в колата,ясно?

-Да.

Отвърна и излезе от колата. С Елинор се спогледахме и не след дълго и ние излязохме. Тръгнахме и тихо открехнах вратата. Спогледнахме се отново. Влязохме бавно. Елинор беше бясна. Личеше си. Дори да не я познавах, пак щях да забележа това. Тя тръгна да се качва по стълбите. Натаниел беше след нея. Явно за мен остава първия етаж. Завих надясно. Не мога да опиша това,което видях. Два стола на земята. До тях въжета. Не мога да кажа нищо. Нима Елинор всичките тези години е стояла тук?

-Да.....

Стенание? Тръгнах на горния етаж и в първата стая надясно видях Натаниел да вдига Райли. Явно наистина има нещо между тях. Въпреки миналото им. Погледнах напред и видях Елинор. Отидох до нея и заедно отворихме вратата. Не това очаквах да видях. Лусинда правеше секс с Люк? Та аз щях да се женя с тази жена. А сега? Сега тя се чука с друг?

-Люк? Коя е тази? Новата ти курва за ноща ли?-пита Елинор и насочи пистолета към тях?

-Лусинда?-попитах и тя се усмихна подло.

-Да,ето. Хвана ме. Жалко,ще не повярва на разглезената ти пикла. Милата. Изнасилена,до такава степен,че да не говори в продължение на години.

Елинор стисна пистолета. Райли е била изнасилена? Наистина? Господи,ще го убия. Влязох вътре и махнах Люк от Лусинда. Наистина я обичах. Та аз убих жена си,влюбих се в Лусинда. Но явно съм се заблуждавал. Винаги съм обичал Елинор. След всичко,което стана,тя е тук. До мен. "До дъщеря ви". Ето че и моето подсъзнание проговори отново.