-Отвържи ме,идиот такъв. Какви ги вършиш? Луд ли си? Нормален ли си?
Той обикаляше стаята. Не мога да повярвам,че това се случи,преди няколко дни той самия бе на наша страна. Сега какво стана? Нима,той е този,който....не, невъзможно е.
-Спокойно,Райли. Майка ти,ще се радва да е види. Искаш ли да я видиш. -отвърна ми той.
Знаех си,че е жива. Мамка му,знаех си. Как исках да изпуша една цигара с Аби в момента.
-Какво искаш да кажеш?-попитах го-Люк,нима.....ти ли си държал майка ми тук. -отново ми хвърли този ужасен поглед,с подла усмивка. Как мразя този идиот в момента. Иде ми да го ударя.
-Точно така. Мака ти е тук. -каза той и отиде в другата стая. След малко се върна с....майка ми....-Виж,Елинор. Дъщеря ти.
Погледнах майка ми. Това не може да е тя. Та тя....тя прилича на жив труп. Цялата бе в синки. Очите ѝ,тя вече не бе моята щастлива майка. Не е моята майка,която вечно се усмихваше. Това не може да е тя. Просто е невъзможно.
-Райли-измънка жената пред мен,още не мога да я приема като моя майка-Скъпа. Идиот такъв,какво правиш. Защо дъщеря ми е тук? Какво си намислил пак.
Това наистина е тя. Започнах отново да плача. Но този път от радост. Майка ми....тя наистина е жива. Аз.....това е невероятно.
-Мамо...-казах и я погледнах. -Това ти ли си?
-Да,Райли. -каза тя и погледна Люк. -А ти какво правиш. Отвържи я веднага.
Чак сега се усетих,че съм вързана. Размърдах се и възела на Люк падна. Пф,и в това не го бива въобще. Чакай,хрумна ми нещо.
-Няма да я пусна-отговори Люк-Няма да стане. Изглеждате толкова....слаби. Харесва ми.
Отново се усмихна. Скоро ще изтрия тази усмивка от тъпото му лице. Засмя се и бурна майка ми пред мен. Не можеше да се движи. Бе умряла. Надеждата ѝ бе умряла. Личи си това,но също личи,че не е очаквала да ме види тук. Аз очаквах най-малко да съм тук, но поне разбрах,че майка ми е жива. Показах ѝ,ще съм се развързана. Тя се усмихна,но после усмивката ѝ умря. Люк тръгна към нас,приближих ръцете си една в друга и започнах да шавам.
-Райли-каза той и ме погледна-И да опитваш не можеш да се развържеш. И да успееш,пред теб има човек,през който не можеш да минеш.
Глупак. Прекалено умна съм,че да говоря с него. А той е прекалено тъп,ако мисли,ще ще стоя безучастно така. Нека да има малко шоу.
YOU ARE READING
Hate Changes Everything
Teen FictionПродължение на: "Mom of 19" Какво ли е усещането да растеш без майка? Може би не само тя,но и други деца усещат това чувство. Но Райли Дейвис не е като другите момичета,изгубили майките си. Омразата обсебва сърцето ѝ. Майка ѝ я напуска още когато е...