Hate Changes Everything

The Beginning Of The Game

-Това е чудесна новина татко.

Тръгнах към него и го прегърнах. Забелязах погледа на Лусинда в мен и се усмихнах подло. Много добре знам,че ако се стигне до някакви разправии татко ще повярва на мен,не на нея.

-Миличка. Мислих,че няма да се радваш.

-Напротив,много съм щастлива. Лус ела да те прегърна.

Усмихна се фалшиво и ме прегърна.

-Татко винаги ще избере мен,каквото и да става.

-Не и ако има доказателства миличка.

Отдръпнах се от нея рязко и татко ме погледна въпросително.

-Какво,там има паяк. Мъри. Ела,Мъри.

Тя дотича от кухнята бързо и ми се усмихна.

-Какво има госпожице.

-Мъри,мисля,че там има паяк. Би ли погледнала?

-Разбира се.

Отиде там,но ме забеляза нищо. Странно, наистина видях паяк. Сигурна съм. Няма какво друго да е. 

-Тук няма паяк госпожице, Дейвис.

-Сигурна ли си?

-Напълно.

-Добре,Мъри ще ми подготвиш ли нещо да хапна. Е сега ще дойда.

-Разбира се.

Тя тръгна към кухнята. Огледах се,но наистина няма паяк. Дано да ми се е привидяло. Усмихнах се на Лусинда,знаейки,че това е един от нейните номера. Но спокойно,играта тепърва започва. Ще видиш ти Лусинда.

Тръгнах към стаята си и реших да направя онази глупава идея. Потърсих много стари документи и попаднах на един.....това е документ на майка ми. Странно,баща ми защо го пази? Разгледах го и установих,че това е обяснение за смъртта на майка. Прочетох го два пъти и не можех да повярвам. За бога,как се е случило това? Майка ми е умряла от мисията на Джон. Този още е жив,дори не знам татко как го е оставил жив. Няма да му развалям настроението. Продължих да търся и се натъкнах на едно писмо до мен?! Добре,за последен път ровя из тези документи. Оставих го на мястото му,но любопитство в мен се събуди. А и писмото е до мен,нали?

"Скъпа,Райли.
Знам,че ти е трудно да повярваш,но съм жива,все още. Изтърпях твърде много болка,но ти пиша това писмо с цел. Ела да ми помогнеш. Намирам се в една барака. Но ела след сватбата на баща си. Нека той поне да бъде щастлив с Луси.