Hate Changes Everything

Nataniel,what is he here?

Райли все така спокойно спеше на болничното легло. Но съня,който бе на път да сънува с майка си, щеше да я накара да се замисли.....

Райли седи спокойно на поляната,близо до горска къща,близо до едно езеро. Тя си играеше с водата,но изведнъж Райли усети нечия ръка.

-ЛЮК?

-Да,скъпа Райли. Ела да видиш един човек.

Хвана я за ръката и насила я вкара в къщата. Тя изстена,заради болката в ръката си. Тогава я видя...цялата в синки,бледо лице,ужасно мръсна коса,изпокъсани дрехи и тяло, приличащо на едно тяло на анорексичка. Тогава Райли вдигна поглед и видя,Елинор. Майка ѝ...Елинор се усмихна,но след това Люк я обърна към себе си.

-Сега и ти ще страдаш като нея.

-НЕЕ. КАКВО БЕШЕ ТОВА. ЗА БОГА. ТЯ Е МЪРТВА. СИГУРНА СЪМ. ГОСПОДИ. МЪРТВА ЕЕЕ.

Тогава в стаята на Райли влезе доктора. Хвана ѝ ръцете,опитвайки се да я успокои,но без полза.

-Моля ви, успокойте се. Ще извикам вашите приятели.

-КАК ДА СЕ УСПОКОЯ. ТИ РАСТИ БЕЗ МАЙКА,ПЪК ТОГАВА ДА ТЕ ВИДЯ ДАЛИ ЩЕ СЕ УСПОКОИШ. АААА. ЗАЩОООО.

-Докторе,аз ще се оправя с нея.

Каза Аби и влезе при приятелката си.

-АБИ. МАЙКА МИ Е МЪРТВА. МЪРТВА Е НАЛИ.

-Да,мила. Спокойно. Така де. Исках да кажа,че трябва да си почиваш.

-Но как. -Райли започна да плаче тихо-Майка ми бе всичко. Моят живот,моята душа,моята любов,моята история,която не искам да разказвам на никого. Тя бе моето всичко. Но тя си тръгна,Аби. Майка ми си тръгна. И след това я убиха. Дали затова си е тръгнала? Или може би,защото не ме е обичала. Знаеш,ли понякога се чудя дали съм била желана. Майка ми не ме искаше и си отиде,баща ми също отиде някъде.....Аби,какъв извод трябва да си направя от цялата тази работа. Баща ми дори заради тази Лусинда ме наказа? Човекът,с който се подрепяхме,с който минахме през, това заедно. Той повярва на нея. А и Луси даже един път....

Сега Райли се сети какво я бе предупредила Лусинда.

И Райли бе права. Лусинда правеше план,да отиде в къщата и да отвори сейфа по някакъв начин. Лусинда търсеше не само пари,а и документи,с който да съсипе семейство Дейвис.

Г. Т. Н. Р.

Да,чак сега се сетих за това долно пробно същество. Омраза,това изпитвам в момента. Омраза към живота си,но не мога да и позволя да съсипе баща ми,заради тези мои чувства. Това няма да стане и няма да го позваля.

-АБИ,подай ми телефона.

-Искаш да кажеш,че след всичко това,което ми каза ти просто искаш от мен....да ти дам телефона?

-Просто го дай.

Тя ми го даде и набрах прислужницата в нас. Не мога да си спомня името ѝ,но все пак трябва да вдигне служебния си телефон.

-Да, госпожице Дейвис?

-Нали ти дадох ключ?

-Да?!

-Искам той да стои в теб и ако някой дойде да те пита за него,кажи,че случайно си го видяла в моите ръце. И този човек го прати в болницата на центъра.

-Добре. Вие как сте?

-Мъри доставката.

-Мъри по-добре да вървиш.

-Така е госпожице. Довиждане.

Добре,че бе доставчика,за да се сетя за името ѝ. Сега само чакам Лусинда да дойде и да опита да ме убие. Просто бе въпрос на време тя да почука на вратата. Тогава се замислих,Ами ако майка ми не е мъртва? Ако съня ми е просто плод на моето въображение? Или пък някой се опитва да ми подскаже нещо? Единственото,което ми остана бе да чакам Лусинда да се появи.

Изведнъж на вратата се почука. Добре де,не я очаквах толкова скоро.

-Влез.

-Нося ви храната.

-А приятелката ми къде е?

-Ами тя стои отвън. Вие трябва да си почивате,затова се нахранете добре и легнете да поспите.

-Добре.

Наистина,надявах се много да е Луси. Искам пак да я хвана за косата и този път да измета цялата болница с нея. Предния път с нея бях доста мила,но сега,като че ли не е така.

На вратата отново се почука. Оф тази сестра няма ли да престане да влиза и излиза.

-Влез. И сестра,престанете да влизате и излизате. Какво е това нещо? Аз съм тук,за да.....

-Оздравееш Райли. Права си,но аз съм тук,за друго нещо.

Когато чух дрезгавия му глас,настръхнах. Това беше той. Беше същия като преди години. Същата кестенява коса,тези кафяви очи,този поглед.....но защо отново се срещаме. А да,ще ви подскажа. Това бе Натаниел.......