Hate Changes Everything

-Now It's My Turn, Right?

Г. Т. Н. Р.

-Скъпа моя. Как си?

Обърнах се и видях Натаниел. Но не беше с мен. Беше с друга жена. Но как е възможно?

-Скъпи,бебето. Ражда се. Аххх.....

Събудих се. Боже,било е сън. Огледах се. Явно е много рано. Не чувам никой. Взех телефона. Показва,че часа е 06:38. Ужас. Защо сънувах това? Що за кошмар беше? Станах и се облякох. Ще изляза да потичам малко. Обух си клина и спортните обувки и бюстие и тръгнах.

Сигурно съм тичала около час. Започна една песен,която мразя. Взех си телефона да я сменя,но някакъв идиот ме бутна. Свалих слушалките си и се наведох да си вдигна телефона.

-Ти идиот ли си?

Погледнах момчето пред мен. Познат ми е от някъде.

-Съжалявам,аз.....не исках.

-Няма проблем. Виждали ли сме се преди?

Загледах го и се зачудих. Много ми е познат,но от къде?

-И на мен си ми позната. Казвам се Остин.

-Аз съм Райли. -приех ръката му,но не го пуснах. Беше красив.

-Райли,хайде да те черпя едно кафе,задето те бутнах.

-Съгласна съм.

Тръгнахме към едно близко кафене. Оказа се,че Остин е от града. Познава квартала по-добре и от мен. Супер. Седнахме и зачакахме сервитьора да дойде.

-Е,Райли. Къде е приятеля ти?-попита ме Остин.

-Ами,нямам такъв.

Казах и той отвори уста. Огледа ме пак и след това проговори.

-Как така нямаш гадже? Погледни се за бога.

Засмях се. До сега не съм получавала подобни комплименти. Получавала съм,но не по този мил начин. Усмихнах му се.

-Защо момиче като теб си няма приятел?-попита отново Остин.

-Ами,защото.......-бяхме прекъснати от сервитьора.

-Какво ще обичате?-попита той и започна да ме оглежда.

Не си направих труда дори да го погледна,но Остин го погледна и се усмихна. Стана и се поздрави с....... Натаниел? Какво по дяволите........

-Натаниел. Брат. От кога не сме се виждали. Да те запозная с тази красавица. Името и е.......