Hate Changes Everything

-Yes....

Тръгнах да се качвам по стълбите,но ръката на майка ми ме спря.

-Райли,какво говориш??-разбира се,че ще ме пита.

-Аз ли?-отвърнах-Вие сте тези,които ме лъгахте толкова много време.

Отново тръгнах,но ръката ѝ отново ме спря.

-Ако ти обясня всичко ще останеш ли?

Кимнах. Седнахме на дивана и зачаках да видя кой ще проговори. Наистина ли баща ми е поръчал убийството на майка ми? А майка ми ми е била враг толкова време. Каква семейна драма само.

-Всичко започна преди 15 години....-започна майка ми,но я прекъснах. 

-Давай по същество.

Тя кимна. Сложи един кичур зад косата си и реши да продължи.

-Тогава го беше малка. Както знаеш бях една от най-добрите в мафията. Затова ми излезе името. Станах такава именно заради дядо ти. Баща ми ми каза,че е имало катастрофа. И че вие сте били в колата. Не можах да повярвам,че съм изгубила едни от най-ценниге си неща в живота. Именно затова започнах да тренирам. Използвах гнева, в това,че ви няма. Болеше ме мисълта,че не успя да навършиш 6. След време спрях да плача и се хванах в ръце. Ходех на мисии и всичко бе наред. Докато един ден не трябваше да отида на нова мисия,баща ти стреля по къщата на дядо ти. Да, пълен идиот. Както и да е. След това ме хвана и завърза. Дори не знам от къде беше дошла тази омраза. След това нареди на Люк да ме застреля. И да ме погребе. Но копелето Картър щеше да ме погребе жива. Да,простреля ме,но явно с упойващ патрон. Мислиха ме за умряла цели 15 години. Самосъжалявам се.  Господи,та аз го търпях толкова време заради вас. Да,Майкъл,правило чу. Заради вас,но най-вече заради теб скъпа моя.-хвана ръката ми и я стисна леко,от очите и на двете ни капеха сълзи-Недей. Вече всичко е минало. Хайде. Качи се горе,докато си поговорим с баща ти малко.

Целунах и ги прегърнах и двамата. Тръгнах към стаята, но защо да не погледам малко? Да видя какво ще стане? Не е лоша идея.

Не са си викали,защото щеше да се чуе. Караха се тихо след това.....леле. Целунаха се. Колко се радвам. Не мога да си намеря място от щастие. Ихаа... страстите се разгорещиха. Аз ще се качвам горе. По-добре да слушам стенанията на собствената ми майка,от колкото на Лусинда. Какво ли стана с тази курва?

Качих се и затворих вратата. За да чувам по-малко,защото познавам родителите си. Сега имам малко време да осмисля нещата. Наистина ли татко я е прострелял? Не мога да го проумея. Как така? Да,тя също има вина. Но дядо Джон ѝ е повлиял. Честно казано,ме съм го виждала. Последния път видях баба Елизабет. Но тя е майка на татко. Така и не видях родителите на майка ми. Интересно.