Hate Changes Everything

Mom Is A Life?

Ужасно нещо е самотата. Кара те да искаш един човек,човек,който никога няма да ти обърне внимание. Дори и да ти обърне,няма да е това внимание,което винаги си искала. Е,това съм аз в момента. Живота ми се преобърна. Научих новина,която напълно ме съсипа. И не говоря само за тази новина,че Натаниел ще ми е доведен брат. Сватбата ще е след около седмица. Натаниел е син на Лусинда Даксън,ето защо напоследък се държи странно. Знаел е кучи синът. Буквално,нали е син на Лусинда. Сега седя,пред вратата,чакайки го да си тръгне.  Но защо не мога да се откъсна от вратата? В един момент го псувам на ум,че е син на една кучка,а в следващия момент,просто.....обичам го. Факт. Трудно за вярване,но това е фактът,който се опитвах да скрия дори от себе си. Неприятно ми е,че се държа студено с него,но ако човек ви захвърли като парцал,вие как ще се държите с него? Със сигурност по-зле и от мен. Да не говорим и за новината,новина,която наистина ме накара доста да се замисля. Дочух разговор между дядо Джон и баща ми. Чух,само името Елинор,в онзи момент сърцето ми започна да бие лудо. Говореха за някакви факти, факти,които доказват до една степен, че майка ми е жива. Не можех да повярвам на това. Въз основа на всички тези сънища,дали е възможно?....... Баща ми забрави за Лусинда в онзи момент,за мен,за мафията му,забрави дори за поправителното училище, забрави за всичко и всички......беше горд със своята жена,че може би е оцеляла,но къде ли е тя сега,ако е жива?Въз основа на какво е горд? Ако е жива,защо не е при нас. Но,ето точно какво стана преди около час......

                    Преди един час

След като му казах,че го обичам,той не ме чу. И това бе целта ми. Не исках той да знае това. Наранявал ме е,обиждал ме е,захвърлял ме е,но аз няма да направя тези неща. Освен,че го отрязах отново,аз няма да направя така,както той направи пред три години. Но кой го вини? Да,аз го виня. Защото заради него и заради майка ми,станах това,което съм. Майка ми. Разбира се,каква идиотка съм. Станах и започнах да търся писмото. Каква глупачка съм,майка ми е по-важна от някакъв малоумен идиот. "Идиот,който обичаш". Чудесно,дори подсъзнанието ми започна да се обажда. Погледнах под леглото,няма го. На леглото? Махнах всички чаршафи и го намерих.....чета го отново и отново. Луси? За бога,сигурно го казвам за хиляден път,но нещо от вътре ми подсказва,че писмото не е писано от нея. Не знам защо,просто.....така го усещам.

-Райли,ще тръгвам. Чичо ми Люк дойде,слизам долу. Аз...аз те....знаеш ли,ако искаш слез.