Hate Changes Everything

-Don't Leave Me....

Г. Т. Н. М.

Наистина не знам какво да мисля. И двете ги няма от вчера. Маги все още се върти в кръг. Аз още седя на дивана. Просто....ще чакам да Джонстън да се обади. От два часа чакаме някакво обаждане. Каквото и да е. Най-накрая телефона звънна. На вратата също се звънна. Кимнах на Маги да отиде и да отвори,а аз вдигнах телефона.

-Ало, Джонстън? Проследи ли телефоните им?

-Да,шефе. Далеч от тук са. -като чуй това се успокоих малко.

-Добре,прати ми адреса-казах и затворих.

Станах и тръгнах към вратата. Видях Маги. Беше вцепенена. Аби я прегръщаше,а тя гледаше към вратата.

-Маги,намерих децата. Щом сега ще ми прати адреса. Какво става? Какво толкова гледаш към вра.....

Това не може да е истина. Погледнах към вратата и видях Елинор. Полудявам ли? Лично помня как заповядах на Люк да я убие и после......Тя е жива? Нали той я простреля? Какво става?

-Майкъл-започна тя и ме погледна-Трябвя да спасим Райли. Престани да ме гледаш като полезно изкопаемо.

Тръгна на вътре,заедно с Маги и Аби. Чак сега си позволих да огледам Елинор. Та тя.....тя прилича на призрак. Даже по-зле. Имаше синки из цялото тяло. Течеше кръв на няколко места. Беше като труп. Жив труп. Това не може да е Елинор. Но като ме погледна....тя вече може би не ме обича. Сигурен съм в това. Тук е заради Райли. Да не би заради мен да е в това състояние?

-Майкъл-обърнах се и проследих гласа-Аби има нужда от помощ. -кимнах и се загледах в тях двете-Аби, мила. Кой ти причини това. Аби чуваш ли ме? Аби,миличка. Отговори ми.

Аби само седи и я гледа. Нито плаче,нито вика. Какво се е случило?

Елинор я нямаше толкова години. Като видях Аби и Маги се почувствах ужасно. От това ли съм лишавал малката си дъщеричка? От любовта и прегръдките на майка си? Затова ли се промени толкова? Затова ли започна да излиза с момчета и ги сменяше като носни кърпички. Аз.....виновен съм.

-Майкъл,трябва да отидем при Райли. Дъщеря ти има нужда от нашата помощ.

Обърнах се към Елинор. Тя ми говореше. Това е напредък в нашите отношения.

-Да,чакам да ми пратят адреса.

-Аз знам къде е. Нямаме нужда от адрес. Да тръгваме,веднага.