All That Matters♡ (BG fanfiction)

1♡

Дженифър

-Това вече минава всякакви граници, Джена! - мърмореше баща ми докато стоеше на дивана - Изобщо имаш ли намерение да учиш?
-Разбира се. - излъгах го безсрамно аз - Това е просто временно.
-Временно? - погледна ме той с кестенявите си очи, които аз също притежавах. Бях ги наследила от него. Всъщност ние като цяло много си приличахме. Не говоря за външния вид, а по-скоро за характера и за това, че имаме общи интереси. - Едвам избутваш всяка следваща година в университета. Положението при теб е критично. Омръзна ми само да те храня и да живееш под моя покрив, а в същото време да не даваш нищо от себе си. - добре де, разбрах. Ученето никога не ми е било сила. Вътрешно врътнах очи.
-Н-но татко... Учителите... Те... - започнах да мисля как да се оправдая. Дори не проявявах интерес към това, което уча. Мода и дизайн. Нашите настояваха да го запиша, понеже мама има скромен бизнес и е дизайнер. Само че аз далеч не се интересувам от създаването на дрехи. Интересувам се от тяхното купуване, носене и след това даряване. Да, обичам да дарявам дрехите си в домове за деца без възможност. Разглезена съм, но не съм лоша.
-Учителите ли? Хана няма този проблем. - не пропусна да отбележи баща ми.
Хана. Тя е моята сестра, близначка. Двете сме напълно еднакви на външен вид, с изключение на това, че моите устни са доста по-плътни благодарение на хирургическа намеса. Сложих си съвсем малко количество хиалурон в устните, просто така се харесвах повече. Но като цяло с Хана сме доста различни. Тя е умната, всичко можеща и знаеща. Да учи винаги и е доставяло удоволствие, за разлика от мен. Двете учихме в частен университет, но разликата е там, че на нея НАИСТИНА и се учеше, докато аз... Е, аз само отбивам време докато разбера какво искам да правя с живота си. И това определено не е създаването на дрехи.
-Знаеш, че Хана е зубрачката тук. - отговорих, но не с груб тон. Обичам сестра си. Тя ми е най-добрата приятелка и сме наистина много близки. Не знам какво бих правила без нея.
-О, да. А ти какво си тогава? Стегни се момиче! - каза татко и отново закова погледа си в мен, а аз го погледнах виновно, понеже той плащаше цялото това обучение, а аз дори не се стараех. Просто не исках - Това е. Вече наистина нещата с теб излизат извън контрол. Започваш работа от утре.
-Ра-какво? - погледнах го учудено.
-Знаеш, че започваме да работим по нов филм. Утре започваме някои от снимките и ще ми трябва помощ. И без това ти давам пари, така поне наистина ще си заслужава. - усмихна се мило той.
-Имаш си Питър. - махнах с ръка, назовавайки името на по-малкият ми брат. Питър е на двадесет и две, по-малък е от мен и Хана с година и от скоро започна да проявява интерес към професията на татко. От друга страна аз още от дете ходя с него на снимачната площадка. Знам по-добре от всеки друг какво е необходимо за най-доброто заснемане на един филм. Знам дори как се поправя сценарий за една нощ. Наложи ми се да го направя, когато бях на шестнадесет и тогава го приемах като нещо огромно, защото се чувствах значима. Чувствах, че помагам, а аз обичам да помагам.
-Питър отговаря за съвсем различни неща. - каза набързо баща ми - Да си готова утре в осем, принцесо. - усмихна се той и стана от дивана.
-Какво? Осем? - попитах и го погледнах стреснато - Това е рано. И наистина не мисля, че е необходимо. Ще оправя оценките си.
-О, напротив. Необходимо е, а и с майка ти смятаме, че трябва да се развиваш повече. - замисли се той.
-Обсъждали сте ме зад гърба ми? - казах учудено. Бях близка и с двамата, но когато имаше нещо предпочитам да ми го кажат в лицето, а не да ме обсъждат.
-Е, не точно. - отвърна баща ми - Но е факт, че Хана прекарва доста време в магазина на майка ви, а Питър всячески се опитва да ми помага с филмите и други неща. Единствено ти не знаеш какво искаш.
-Знам какво искам. - казах троснато - Да спя и да пазарувам. - нацупих устни.
-Добър опит, слънчице, но няма да се измъкнеш този път. А сега се качи в стаята си и се наспи добре. Утре тръгваме рано. - целуна ме по челото той, а аз го дарих с доста очевидна фалшива усмивка, което го накара да се засмее - Може да пазаруваш неща, които ще ни трябват за декора или облекла за актьорите. Няма да е толкова зле. - пошегува се с мен, а след това излезе от стаята.
Качих се в моята стая и започнах да свалям грима от лицето си. Обичам грима и начина по който го правя. Смея да твърдя, че съм по-добра от половината гримьори в Ел Ей. След като приключих с грима влязох в личният ми дрешник, който беше доста голям. Както и самата ни къща. Огромна е благодарение на баща ми, защото той изкарва наистина добри пари. Ще е глупаво, ако кажа че семейството ми не е известно. Напротив. Стивън Старлинг е изключително популярно име в медиите, а и не само. Баща ми е един от най-добрите филмови продуценти и винаги съм се възхищавала на уменията и таланта му. Знаеше кое е най-доброто за всеки филм с който се захване. Знаеше кое ще се продава най-добре, кое ще се хареса най-много на зрителя. Знаеше кой екип за какво да наеме и кога. И накрая... винаги се получаваше нещо легендарно. Няма съмнение, че и сега ще е така. Но защо трябва да ходя и аз? Изобщо не ми се занимава с това.