All That Matters♡ (BG fanfiction)

18♡

Дженифър

Отворих очи и той все още беше тук. В леглото ми. Не съм сънувала. Джъстин е тук и наистина ми каза, че ме обича. Няколко пъти. Докато спеше имах възможността да го огледам. Окото му беше подуто, а на устата му имаше засъхнала кръв. Това беше от Питър. Щях ужасно много да му се скарам по-късно. Погалих лицето на Джъстин и той намръщи лице.
-Боли ли те? - прошепнах и леко докоснах окото му, а той кимна. - Ужасно съжалявам.
-Заслужих си го. - каза с дрезгав глас, а аз побързах да го целуна.
-Не съвсем. Но наистина се извинявам от името на Питър.
-Той не е виновен. На негово място бих постъпил по същия начин. - каза Джей и се опита да се усмихне, но понеже устната му също беше разранена той направи гримаса. Целунах го още веднъж и се сгуших в него.
-Казах ли ти, че те обичам? - попита ме той, а аз побързах да кимна.
-Няколко пъти. - казах и се засмях.
-А, че си моя?
-Да, спомена го.
-Значи съм казал всичко, което исках. А сега е време за ревюто на майка ти. - каза Джъстин - Не съм забравил.
След това той се изправи и се обу. Тръгнах след него, когато излезе от стаята ми.
-Не е нужно да го правиш. - казах му, а той вече клатеше глава.
-Но аз искам. Наистина. - каза убедително, докато слизахме по стълбите.
-Боже мой! - изписка майка ми, когато ни видя. Първоначално помислих, че сме я стреснали, но след това видях че тя сочи лицето на Джъстин. - Какво се е случило?! - попита тя, размахвайки тънкия си пръст във въздуха.
-Нищо. Ще се оправя до довечера. - каза убедително Джей и се опита да се усмихне.
-Случи му се това, че Питър му отвори вратата. - обясних, а мама гневно погледна към брат ми, който стоеше на дивана.
-Питър! - каза ядосано тя - Как си могъл?!
-Добре съм. - каза Джъстин, а аз го прегърнах.
-Няма начин да те пусна в този вид на подиума. Ще ти е нужна поне седмица за да ти мине. - мама го посочи, а Джъстин повдигна рамене. - А и не можем да си позволим да те снимат в този вид и снимките да отидат в интернет.
-Предполагам. - измърмори Джей - Но кой ще излезе на мое място?
-Питър. - каза мама, а аз избухнах в смях, защото знаех колко много брат ми ненавижда тези неща.
-Какво? Няма начин! - изписка той като момиче и я погледна - Ти да не полудя? Ти виждала ли си ме? Да ти приличам на фотогеничен човек?
-Ами да не беше удрял фотогеничния човек! - каза му мама.
Сгуших се в Джъстин и вдишах от аромата на прекрасния му мъжки парфюм. Все още бях разтърсена от това което ми каза по-рано. Аз съм неговото момиче!
-Какво става? - чух гласа на татко, когато влезе вкъщи. С Джъстин се обърнахме и го погледнахме, баща ми остана втрещен при вида на Джей - Какво е станало?! - повтори той, но доста по-учуден.
-Питър реши да се прави на мъж и удари Джъстин. - обясних, а татко погледна ядосано към брат ми.
-И ме лиши от един модел за ревюто. - оплака се мама.
-Ами филма? Питър ти откачи ли? - почти извика баща ми.
-Добре, добре. Лицето на Бийбър е важно... Просто се ядосах. - обясни брат ми. А аз го погледнах с усмивка. Въпреки, че не подкрепям това което стори на Джъстин, се радвам че ме защитава. Винаги е бил такъв особено спрямо мен. Макар че този път наистина прекали. И се радвам, че Джъстин не се е ядосал също, защото не искам да си представя какво щеше да се случи.
-Добре, хлапе... - татко погледна към Джъстин и въздъхна - Вземи си колкото почивка ти е нужна, за да се оправи това. Но се увери да не се показваш пред хората. Говоря сериозно. Или ако го правиш си сложи някакви слънчеви очила. Не можем да си позволим точно сега заглавия от сорта на "Кой ступа задника на Бийбър?". - обясни баща ми и погледна гнвено към Питър.
-Гарантирам ти, че до няколко дни ще се оправя. - каза Джъстин и с баща ми си се здрависаха. Това означаваше, че той щеше да си тръгва и аз останах крайно разочарована.
-Не искам да си отиваш. - промърморих, докато оставях малки целувчици по врата му, когато вече бяхме в големият коридор на къщата.
-Ела с мен вкъщи. - предложи той и ме прегърна - Искаш ли? - попита ме, а аз кимнах - Но няма как да отидем на ревюто на майка ти. Ще е пълно с хора, а аз не съм за пред хора. - засмя се, а аз целунах устните му.
-Преобличам се и идвам. Ще гледаме ревюто по телевизора. - казах и се запътих да тръгвам към стаята ми, но той дръпна ръката ми.
-Просто си вземи някакви дрехи и да тръгваме. - целуна ме, а аз се изкикотих и се качих нагоре по стълбите.
Влязох в стаята си и в ъгъла видях малкият си сак на Victoria's Secret Pink. Взех го и сложих няколко необходими неща вътре, както и дрехи. Бях облечена със сиво широко долнище на анцуг и тениска. Съблякох тениската, защото беше мокра от сълзите ми. Навлякох едно от широките ми худита и обух маратонките си на Nike. Бях готова, а облеклото ми много приличаше на това на Джъстин. Грабнах сака и бързо започнах да слизам надолу по стълбите.
-Какво става? - погледна ме мама, когато ме видя в този вид. И беше учудена от бързата ми промяна.
-Отивам да спя в Джъстин. - казах спокойно, а родителите ми не си и позволиха да питат повече. Искаха само да знаят, че всичко е наред. А и мисля, че беше очевидно за тях какво се случва. Особено след като ни видяха да се прегръщаме.
-Добре, забавлявайте се. - каза татко и махна с ръка да се махам. Засмях се и отидох при Джъстин. След това двамата напуснахме къщата на родителите ми и се отправихме към бялата му, лъскава кола.
-Готина кола. - отбелязах, а той се засмя.
-Мислиш ли, че идвайки насам ми пукаше с каква кола съм? - попита ме, а аз се подсмихнах и влязох вътре.
-Защо реши да дойдеш чак след два дни? - попитах го, когато вече шофираше.
-Защото имах чувството, че през тези два дни не осъзнавах колко зле е положението. Да, знаех че ме отбягваш и да, знаех че ме мразиш, но не си давах сметка, че страдаш като мен. Единствената причина поради която излизах от вкъщи беше филмът на баща ти. Това е. - обясни той и въздъхна - Но работата е там, че днес реших да отговоря на обаждането на Томас. Каза ми колко много съжалява и искаше да говори с теб, но също така ми каза, че Хана му е разказала, че плачеш по цял ден и се чувстваш много зле. Когато чух тези думи нямаше начин да не дойда, разбираш ли? Просто станах и облякох каквото ми видят очите. Нищо друго нямаше значение освен да те видя, мъник.
-Това е сладко. - усмихнах се и хванах ръката му - Благодаря ти, че дойде.
-Казах ти. Обичам те. - той повтори и ме погледна за секунди - И наистина го мисля. Дори да не бях дошъл днес щях да измисля нещо друго, с което да те накарам да ми обърнеш внимание. Нямаше начин да оставя нещата така. - обясни и целуна ръката ми. След това зави и вкара колата си в двора на голямото си имение. - Да вървим. - целуна бузата ми, когато вече беше паркирал колата.
Взех сака от задната седалка и започнах да вървя към голямата къща. Вече идеално знаех къде е входа, както и къде Джъстин държи резервния си ключ за къщата. И това ми харесваше. Много. Той дотича до мен и ме прегърна, а след това остави целувки навсякъде по лицето ми докато вървяхме.
-Харесва ми стилът ти. - отбеляза и ме огледа, а аз се засмях.
-Облечена съм като теб. - целунах го.
-Да, но ти рядко се обличаш толкова спортно. А на мен ми харесва как ти стои.
-Наистина?
-Да. Този анцуг прави дупето ти още по-сладко. - подсвирна, когато изрече думите си, а аз го бутнах леко по рамото.
-Млъкни и отвори вратата. - казах му и посочих вратата на къщата му. Но точно в този момент до нас дотича един от охраните му и ни отвори вратата.
-Господин Бийбър. - започна той и Джъстин го погледна - Господин Скутар Браун ви търсеше днес, но вас ви нямаше. Каза, че не отговаряте на обажданията му. - при тези думи на охраната Джъстин извади телефона си и кимна.
-Свършила е батерията. Ще видя какво иска, благодаря ти. - усмихна се Джей.
-А вие добре ли сте, господине? Имате ли нужда от нещо? - попита охраната му като огледа цялото лице на Джъстин.
-Не.
-Да. - побързах да кажа след него, а той ме изгледа учудено. - Ще има нужда от ето това. - казах и взех едно листче, написвайки на него едно мазило, което би помогнало за посиненото око и подутата устна на Джей. Подадох листа на охраната.
-Добре, но аз имах в предвид... кой ви причини това? Искате ли да се заемем с този случай? - попита големият срещу нас, а Джъстин го погледна стреснато.
-Не, не, не. - каза бързо - Беше инцидент. Никой не трябва да разбира за това, така че няколко дни ще си остана вкъщи. Не пускайте никой тук освен семейството ми или нея. - Джей ме погледна и аз се усмихнах. Охраната кимна и не зададе повече въпроси. Каза, че ще донесе лекарството възможно най-скоро и напусна домът на Джъстин, затваряйки вратата.
-Да му сложим лед. - казах, когато вече останахме сами. Оставих сака си на дивана в хола и се запътих към голямата кухня. Чувствах се много удобно в домът му.
-Не. - отговори той и седна на един от столовете около дългия мраморед плод в кухнята.
-Не беше въпрос. - уточних и той ме изгледа подозрително.
-Ти си едно много опасно същество.
-Знам. - казах с глава във фризера - Намерих го! - извадих главата си и размахах торбичка лед - Хайде!
-Не съм толкова зле. - той нацупи устни и ме погледна.
-Но така ще мине по-бързо. Довери ми се. - отправих му молещ поглед, а той се предаде.
-Добре, но не тук. Да отидем в стаята ми за отдих. - предложи, а секунда по-късно започна да върви към някакъв коридор, по който не бях минавала до сега.
-Какво? - попитах, вървейки след него и носейки леда в ръка.
-Така я наричам. Просто има огромен телевизор, голямо легло подобие на диван и нещо като мини бар. - обясни и отвори врата. Стаята изглеждаше наистина готина. Не бях виждала нещо подобно преди. -Ела. - повика ме, когато вече се беше излегнал на големият диван, който между другото наистина наподобяваше легло. Беше доста широк и спокойно можеш да легнеш на него.
-Тук е готино. - отбелязах и отидох до него, поставяйки леда под окото му, точно на подутото място. При допира той изсъска.
-С приятелите ми често прекарваме време тук. - каза спокойно. Светлината беше приглушена, но все пак идеално виждах лицето му. Как е възможно някой да бъде толкова хубав, дори когато е насинен? Джей се пресегна и пусна големият екран. Прецъка няколко програми и се спря на тази, на която даваха ревюто на мама наживо.
-Боли ли те? - попитах го все още държейки леда до окото му.
-Добре съм.
-Джъстин. - килнах глава настрани и той насочи вниманието си към мен - Наистина искам да се оправиш, ясно? Заради мен си така.
-Спокойно. Аз си го заслужих. - целуна бузата ми, близо до устата - Ако някой беше накарал сестра ми да плаче цяла нощ бих направил много по-лоши неща.
-Вероятно. Но все пак... - промърморих, а той постави целувка на устните ми.
-Липсваше ми. - прошепна, а аз прехапах долната си устна, защото той поставяше целувки по врата ми.
-Джъстин! - казах, опитвайки се да му напомня за леда в ръката ми, но той го взе и го хвърли някъде на пода. След това отново целуна устата ми, а на мен не ми отне много време за да се предам.
Отвърнах на божествените му целувки и скоро вече се намирах под него. Той започна да съблича дрехите ми и те също се озоваха на пода. С неговите се случи същото. Направи ми впечатление, че този път Джъстин е много внимателен и не бърза. Странно, но този начин също ми харесваше. Всичко ми харесва стига да е с него. Той извади презерватив от захвърлените си панталони и си го постави, докато ме гледаше.
-Винаги ли си носиш в теб? - попитах го и се засмях, а той поклати глава отрицателно.
-Само когато съм с теб, мъник. - целуна ме. Аз се усмихнах в целувката, защото... просто бях щастлива, че е с мен. И че най-после ми призна какво чувства към мен.
Когато влезе в мен и двамата простенахме тихо. След това той започна да се движи много бавно, почти мъчително, но и двамата осъзнавахме, че в момента нямаме нужда от нищо повече. Искахме да се насладим на това, че сме заедно.

Здравейте!❤ Искам да ви оповестя, че историята е към своят край.😀 Изгубих вдъхновение, а и нямам никакво време да пиша две истории наведнъж и да съм редовна. Все пак се надявам да ви е харесала и ще се радвам, ако гласувате или коментирате. ❤❤