All That Matters♡ (BG fanfiction)

3♡

Дженифър

Едва третият ден от работата ми, а вече бях тотално изтощена. За щастие днес успях да се приведа в нормален вид, а не както първият ден да бъда по нощница тук. Не, че целях да направя добро впечатление на някого, но все пак беше излагащо и реших тъпкано да му го върна на Питър. Сложих сол в кафето му тази сутрин, когато приготвях за мен, татко и него. Днес бях облякла бяла лятна рокля по тялото и бели маратонки, а косата ми беше пусната. Изглеждаше обикновено, но определено беше по-добър вариант от онази пижамата ми. Преповторих задачите си за деня наум. Трябваше да рапечатам редактираният сценарий от преди няколко дни, да го занеса на площадката на която са в момента, а след това да отида до университета.
''До колко си на работа днес?'' гласеше поредното съобщение на Браян.
Реших да не му отговарям и взех листите като се запътих към огромното място. Когато влязох някои от актьорите играта ролите си. Забелязах баща ми който стои на един диван заедно с други мъже и жени. В края на помещението имаше една маса на която стояха различни документи и там оставих сценарият.
''Заета съм, Браян. Ще се чуем по-късно.'' отговорих на съобщението и заключих телефона си, докато вървях към баща ми.
-Хей, татко. - поздравих и се настаних до него.
-Здравей, слънце. Приключи ли за днес? - попита ме той усмихнато.
-Почти. - отговорих - Имам да запазя още някои неща на лаптопа, но не е спешно. - обясних и погледнах към мястото, където снимаха, а в този момент Джъстин вървеше към нас. Боже! Беше без тениска. Ще припадна. Тук и сега. Голяма късметлийка съм, че мога да видя тази гледка. Някой ще ми припомни ли, защо не исках да работя за баща ми?
-Здрасти, Стивън, не забелязах че си влязъл. - Джъстин поздрави баща ми и се насочи към мини бара за напитка.
-Скоро дойдох. - отговори му татко.
-Скутар ще идва ли днес? Защото след още две сцени си тръгвам.
-Мисля, че няма да дойде. Но му се обади за всеки случай, ако искаш. - татко му намигна, а след това се обърна към мен. Разговорът му с Джъстин беше кратък и непринуден. - Е, какво ще правиш после, слънце?
-Ще отида до университета. - казах с досада - А след това ще отида на фитнес.
-Не съм ходил на фитнес от месец. - намеси се в разговора с Джъстин. Идеше ми да му кажа, че не си личи. Никак даже. Тялото му изглеждаше добре. Но, разбира се, се въздържах.
-Ами ела с мен, ако искаш? - чух се да казвам.
-Ти! - гласа на Питър огласи помещението, веднага щом влезе и ме забеляза.
-Аз? - погледнах към него, а той вече се беше запътил към мен. Когато беше до мен моментално започна да ме гъделичка, а аз започнах да пищя и да се смея. Изобщо не обичам да ме гъделичкат. Брат ми отново ме излагаше. Хубавото е, че хората от дивана се бяха разотивали и само татко беше на него.
-Сол в кафето ми? Наистина ли, Джена? - каза той докато ме гъделичкаше.
-Добре, добре. Съ-жа-лявам. - казах през смях и той спря за момент.
-Защо го направи? - попита ме ядосано.
-Ти ме доведе по нощница тук първият ден. С избелялата ми тениска на Джъстин Бийбър! - извиках му, а след това чух Джъстин да се подхилва. Забравих, че е тук.
-Държите се като деца. - отбеляза татко.
-Защото той е дете. - казах нацупено, а Питър ме прегърна.
-Добре, добре. Извинявай, - целуна бузата ми - но ти сама си си виновна за това. - целуна и другата ми буза. Погледнах към Джъстин, който ни зяпаше учудено. Сигурно ни мислеше за луди.