All That Matters♡ (BG fanfiction)

14♡

Дженифър

Събудих се от слънчевите лъчи, навлизащи в стаята през големите прозорци. Отворих очите си и погледнах към Джъстин, който спеше до мен. Моментално се сетих какво се случи снощи и се почувствах зле. Той не искаше това да се случи. Аз бях тази, която настоя. През цялото време твърдеше колко му е хубаво, но самият факт, че се опита да ме отблъсне в началото ме накара да се почувствам гадно. Защо го направих? Защо толкова го исках? И защо не изпитвам капка съжаление за това, което се случи?
-Дженифър. - каза той с дрезгав глас и след секунди ме погледна със сънения си поглед. Очарователен е. Как го прави? И друг път съм го виждала рано сутрин, но сега е различно. Ние спахме заедно. Видяхме се и се докосвахме по най-интимните места. Би трябвало да усещам срам от това което направихме, но не се чувствах неудобно. Никак даже. Гушнах се в Джъстин. Той остана учуден, но въпреки това ме стисна в прегръдката си.
-Не се тревожи това не значи нищо. - побързах да кажа - Имам в предвид, че няма нужда да е странно между нас след снощи. И искам да знаеш, че не очаквам връзка от теб или каквото и да било, така че не се чувствай длъжен да се държиш различно.
-О! - промърмори той в косата ми - Това е прекалено много информация рано сутрин. - засмя се и целуна бузата ми.
-На работа сме след час. - напомних му, а той кимна.
След десетина минути гушкане, той стана и се отправи към банята си. Прокарах ръце през лицето си и осъзнах, че е време и аз да стана. Когато Джъстин излезе от банята по хавлия го огледах, а той се засмя и също ме огледа. Само че аз си бях гола. След това влязох в банята му и открих дрехите си, които вече не бяха мокри и ги облякох.
Когато бяхме готови с Джъстин се качихме в голямата му кола и той започна да шофира към къщата на родителите ми, за да се преоблека.
-Неудобно ли ти е? - засмя се той, когато забеляза, че се размърдах на седалката.
-Снощи някой ми скъса бельото. - напомних му, а той се засмя.
-Какъв глупак! Този знае ли колко скъпо е хубавото и качествено бельо в наши дни? - погледна ме той, а аз поклатих глава, смеейки се.
-Хайде, изчакай ме вътре. - казах му, когато паркира и с глава му посочих къщата на родителите ми. Той кимна и заедно слязохме от колата.
Когато влязохме заварихме само Питър, който допиваше сутрешното си кафе пред телевизора, а от мама и Хана нямаше следа.
-Хей, Пит! - поздравих го с дразнещият прякор и целунах бузата му, а той ме избута раздразнено. - Къде са всички?
-Мама е на работа, а Хана преди малко тръгна. - обясни той без да отделя поглед от телевизора - Татко се оправя горе и през десет минути ми напомня как ще закъснеем.
-Добре. - засмях се - Джъстин изчакай ме тук. Ще бъда бърза. - погледнах към Джей, а той ми се ухили и кимна. Беше толкова сладък. Ръцете му бяха в джобовете. Беше облякъл черно долнище на анцуг и широко худи с качулка. Дрехите му придаваха вид на лошо момче и беше много секси. Нямаше момент, в който да не го погледна и да не се сетя за снощи. Знам, че и при него е така. Чак се учудвам как се държим толкова небрежно и нормално.
-Джъстин! - каза Питър и потупа мястото до себе си - Не те видях човече. На Джена май и стана навик да те води навсякъде със себе си. - засмя се брат ми, но след това добави - Това не го казвам с лошо, разбира се.
-Нямаш грижи, братле. - засмя се Джъстин и махна с ръка, сякаш не му пука от това, което Питър каза. Но все пак си беше вярно. Напоследък с Джъстин ходим навсякъде заедно.
Влязох в стаята си и оправих грима си набързо. Облякох широка червена тениска, къси дънкови панталонки и ги съчетах с кубинки. Беше странен избор, но изглеждаше сладко. Вързах косата си на висока опашка, сложих гланц и бях готова. Грабнах чантата си и слънчевите очила и напуснах стаята си. Със скоростта на светлината слязох долу. Не знаех за къде толкова бързам. Определено не и за работа.
-Тук съм! - казах, когато вече бях във всекидневната и забелязах как Джъстин, татко и брат ми се смеят на нещо, което обсъждаха въодушевено. - Леле! Толкова дълго време ли ме нямаше? - изгледах ги странно и отидох в кухнята. Налях си кафе в хартиена чашка с капак и се върнах при тях.
-Закъсня, слънце. - обади се баща ми.
-Вие защо ме чакате? Аз дойдох с Джъстин. - отговорих.
-Ооо. Забелязахме. - изсмя се Питър, а Джъстин го погледна.
-Я млъквай! - казах и разроших косата му.
-Да вървим. - каза Джей и се изправи. Огледа ме и това не остана скрито от погледа ми. След това облиза устните си и ме погледна, карайки ме да се засмея.
Когато влязохме в колата оставих чантата си на задната седалка и отпих от кафето си, а Джъстин ме изгледа критично.
-Какво? - погледнах го.
-Първо имаш пяна на горната си утна. - засмя се - И второ внимавай да не разлееш.
-О, моля те. - врътнах очи, а той се надвеси над мен и облиза горната ми устна.
-Така е по-добре. - каза той и аз се засмях. Погледнах напред и погледа ми срещна този на Питър. Гледаше ни учудено, невярващо и ... сякаш иска да убие Джъстин. Аз също го погледнах стреснато. И му дадох знак да си мълчи, понеже никой друг не ни беше видял. А и между нас няма нищо, така че няма смисъл от излишни слухове. Питър само кимна, а след това усетих как се движим и напускаме къщата на родителите ми.