All That Matters♡ (BG fanfiction)

5♡

Дженифър

Да отида на фитнес с Джъстин или да изляза с Браян? Този въпрос се върти в главата ми постоянно. Не мога да реша. Тоест със сигурност предпочитам да отида на фитнес с Джъстин, но обещах на Браян да се видим още преди няколко дни и винаги отлагам. Но в крайна сметка той не може да ми казва какво да правя, нали?! Мразя, че си позволява да се държи собственически с мен. Ние не сме двойка, а и няма и да бъдем. Това е ясно.
-Какво става? - попита ме твърдото тяло, в което се бутнах, вървейки по коридора. Надигнах глава и видях прекрасното лице на Джъстин. Да... мисля, че определено трябва да отида на фитнес с него.
-Нищо особено. Ще се срещам с татко за обяд, а след това ще ходим на тези кораби за филма. Намерил е и някакъв консултант, който ще ни разведе. - обясних.
-Звучи забавно. - кимна той.
-Не съвсем. Звучи ми скучно. - засмях се - Ами ти? На къде отиваш?
-Свърших със снимките за днес. Да те чакам ли за фитнес по-късно или да отида без теб? -попита ме, а аз се усмихнах.
-Изчакай ме. Ще ти пиша, когато съм готова. Става ли?
-Джена. Трябва да тръгваме. Имаме среща по-късно. - провикна се баща ми, когато ме видя, но щом забеляза Джъстин се усмихна - Здравей, Джъстин!
-Хей, Стивън! - поздрави го Джей и двамата се здрависаха.
-Как минаха снимките днес? Имах много работа и не можах да присъствам. - попита го татко заинтересовано.
-Добре, но бяха доста изтощителни. Почти не ни остана време за почивка и умирам от глад. - отговори Джъстин и постави ръка на плоският си корем.
-С Джена отиваме на обяд, искаш ли да дойдеш? - татко му се усмихна учтиво. Защо го направи?! Баща ми е замислил нещо, сигурна съм в това. Каква работа има с нас Джъстин?!
-Да, а и след това направо ще отидем на фитнес? - предложих аз, отново без да се замислям много и се усмихнах фалшиво на баща ми - Само трябва да взема дрехи от вкъщи.
-Вие ходите на фитнес заедно? - погледна ни учудено татко, а след това тримата се запътихме към паркинга.
-Не точно. Отидохме само веднъж, но аз наистина възнамерявам да започна да ходя често, защото съм загубил форма. - обясни Джъстин.
-Ако искаш отиди в неговата кола, слънце. - проговори баща ми, когато бяхме на задния паркинг, а аз го погледнах учудено - Знам колко голяма фенка му беше преди. - добави той, а аз на ум се молех да спре да говори - Как се наричаше? Be...believer? - погледна ме въпросително татко, а аз щях да се засмея.
-Belieber! - казахме в един глас с Джъстин, а след това несъзнателно се спогледахме.
-Даа... отивай с него. - каза татко и ни изгледа с мазна усмивка.