All That Matters♡ (BG fanfiction)

6♡

Дженифър

-Мисля, че този е най-подходящ от всички кораби, които разгледахме до момента. - каза баща ми и погледна към мен и Джъстин - Ти как мислиш, слънце? 
-Мисля, че тук е студено, мирише гадно и този кораб е огромен. - погледнах го. Бях скръстила ръце пред гърдите си и гледах намръщено. Писна ми да обикалям по пристанището! 
-Добре, добре. Ще направим едно кръгче с кораба в морето и се прибираме. Мисля, че ще избера този и искам да видя дали всичко е наред. - добави баща ми и погледна към консултанта, както и към още няколко мъже. 
-А, да! Да видиш дали всичко е наред, а ако не е? Ние да потънем тук, така ли?! - размахах ръце във въздуха. Чух смях до мен и погледнах нагоре към Джъстин. Беше по-висок от мен, разбира се. 
-Корабът е хубав, Стивън. - каза Джей, а след това съблече худито си и остана по тениска. За щастие тя леко се надигна и тайно успях да видя пътеката от косъмчета по корема му. - Ето. - подаде ми худито си. 
-За какво ми е? 
-Нали каза, че ти е студено. Облечи го. - настоя той и аз го навлякох на себе си. Беше ми огромно. Съвсем малко от полата ми се подаваше накрая. Но в същото време беше меко и ухаеше на... Джъстин. Боже! Възможно ли е човек да се възбуди от една дреха? И друг път бях помирисвала парфюма му, но не и толкова отблизо. 
-На горният етаж разполагаме със заведение. Може да седнете и да пийнете нещо... - започна да говори някакъв мъж и повече баща ми и неговият консултант на някъде, а аз тръгнах в обратната посока. 
-Къде отиваш? - попита Джъстин зад мен, а когато се обърнах видях че ме следва. 
-Да разгледам. - извиках в отговор, приближавайки края на кораба, където се виждаше океана. Беше хубаво. 
-Корабът скоро ще тръгне. По-добре да седнем някъде. - предложи Джъстин. 
-Не, тук е красиво. - казах и гледах към океана и в този момент се сетих. Браян! Забравих да му кажа, че няма да можем да се видим днес. - Телефонът ми. - простенах и плеснах челото си. 
-Какво? - попита ме Джъстин някъде зад мен и аз се обърнах към него. 
-Остана в колата ти с чантата ми, а ми трябва. 
-Твърде късно. - сви рамене Джей - Ако е спешно може да ползваш моя? - предложи той и извади големият си телефон от джоба. Взех го от ръцете му и влязох в инстаграм. Възползвах се от опцията за добавяне на втори акаунт и влязох в профила си. Както и си помислих имах доста съобщения от Браян. Набързо му обясних, че имам спешна работа с татко и по-късно отново ще съм заета. Изпратих съобщението и върнах телефона на Джъстин, а той го мушна в джоба си. В този момент кораба издаде онзи силен, ужасен звук, който ни уведоми, че тръгва и аз подскочих, защото се стреснах. Усетих ръце върху талията си и погледнах нагоре, виждайки усмивката на Джъстин. 
-Добре ли си? - попита ме, а аз кимнах. 
-Да, благодаря че ме хвана. - казах - Но аз нямаше да падна. 
-Да, да. - засмя се той - Е, винаги съм насреща за приятел. - добави, а аз го гледах смаяно. Такива ли бяхме? Приятели? Джъстин Бийбър ми е приятел! Не можех да сваля усмивката от лицето си. Корабът тръгна неочаквано и бързо, а с Джей не се държахме никъде и се строполихме заедно на земята. И двамата едновременно избухнахме в смях. 
-Лъжец! - извиках, лежейки на пода на огромния кораб. 
-Какво? Не е вярно! - каза той до мен. 
-Обеща, че винаги си насреща за приятел, но когато наистина паднах не ме хвана. 
-Защото паднах с теб! Виждаш ли? Това е подкрепа. - отбеляза той и се усмихна широко - Аз иначе нямаше да падна. - изимитира гласа ми и направи смешна физиономия, защото повтаряше думите ми от по-рано. 
-Ей! Млъкни! - надигнах се и го ударих по гърдите, докато се смея, а той ме придърпа към себе си и аз облегнах глава на него. Беше нещо естествено. Сякаш ние винаги правим така. Погледнах към небето обсипано с бели пухкави облаци. - Този прилича на сърце! - казах и го посочих, а Джей издаде звук на несъгласие, карайки ме да го погледна. 
-Не. Това е слон. - каза - Като теб. 
-Моля?! - почти извиках - Ти не си ходил на фитнес от месец! 
-Но ти каза, че съм секси по-рано, нали? - усмихна се мазно, докато ме гледаше. 
-Говорех за баща ми. - излъгах. 
-Извратенячка. - засмя се той и направи погнусена физиономия. 
-Ти си ужасен. Не мога да повярвам, че съм belieber. - нацупих се и отново сложих главата си  на гърдите му. Беше доста удобна възглавница. Усетих как прокарва пръсти по опашката на косата ми, докато все още гледа към облаците. Това действаше много успокояващо, а шумът на водата около нас ме приспиваше още повече. Прозях се и отпуснах главата си върху тялото на Джъстин, без да ми пука че сме на пода на някакъв кораб. 

***

Чувах смехове около мен, но не исках да отварям очи и се гушнах още повече във възглавницата си. След това чух и гласове, които ме дразнеха, защото ми се спеше. Ако това са Хана и Питър ще ги убия! Отворих едното си око и едва не се стреснах, когато видях водата. По дяволите! Бях на кораба и това не беше възглавницата ми, а Джъстин. Погледнах го и забелязах, че той също спи. Беше още по-сладък като спи на живо отколкото на снимките! Надигнах глава и видях баща ми, който се смееше. 
-Добре ли спа? - попита ме, а аз кимнах - Много сте готини наистина! - продължи да се смее, а Джъстин издаде дрезгав, раздразнен звук под мен преди да отвори очи. 
-Заспали сме. - отбеляза той и се огледа. 
-Дори имам снимка за доказателство. - каза татко и натика телефона си в лицата ни. Снимката беше сладка. Аз се бях сгушила в него и двамата спяхме спокойно, а на заден фон се виждаше водата. 
-Прати ми я. - измърмори Джъстин. 
-Пристигнахме, между другото. - добави татко и аз събрах всички сили, за да се изправя, а след това помогнах на Джей. 
-Колко е часът? - попитах баща ми, докато слизахме от огромния кораб. 
-Седем. Преди час трябваше да сме се прибрали, но нямаше как да не ви оставя да си поспите. - подсмихна се той, а аз му хвърлих злобен поглед. 
-Ще ходим ли на фитнес? - погледна ме сънено Джъстин, докато вървеше към колата си. 
-Да, ако искаш все още? Само трябва да взема сака си. 
-Добре, ще те изчакам пред вас. - каза, когато се качихме в колата и потегли. 
Извадих телефона си и прочетох всички гневни съобщения от Браян. Наричаше ме с обидни думи, които не ми правеха голямо впечатление. Все пак това беше Браян. Беше бесен, че уговорката ни отпада за пореден път, но аз дори нямах желание да се виждам с него. 

***

-Ей сега се връщам. - усмихнах се и влязох вкъщи набързо. Поздравих Питър и изкачих стълбите до стаята ми. Взех розовият сак на Nike и отново слязох. 
-Доста си бърза. - отбеляза Джъстин, когато отново бях в колата му.
-Е, не исках да те карам да чакаш. - повдигнах рамене, а Джъстин започна да шофира - Къде отиваме? - попитах, когато забелязах, че не отиваме в посоката на моя фитнес. 
-В един нов фитнес. - отговори ми - Вече знаят, че съм ходил в твоя. Нищо чудно да е пълно с папараци и фенове. Не че се оплаквам, но не желая да заснемат тренировката ми. 
-Разбирам. - засмях се - Може ли след това да си вземем да хапнем нещо? Умирам от глад. 
-Слонче... - измърмори си Джъстин под носа, а аз го погледнах обидено. 
-Аз ли? Ти си прасето, което изяде голяма чиния с пилешко и картофи за обяд! - напомних му. 
-Млъкни, ясно? Аз съм мъж! 
-Мхм. По-скоро малко момченце. 

Тази глава стана доста по-кратичка, но ако бързо се съберат гласувания още утре ще се постарая да кача следващата. ❤ Също така ще се радвам да разбера какво мислите за тази част от историята. ❤❤