All That Matters♡ (BG fanfiction)

13♡

Джъстин

-Значи... Браян те е докосвал постоянно? - попитах най-накрая. Мина доста време от този разговор, но това ме глождеше отвътре. Нормално ли е да ми пука? Нямам представа. 
Дженифър се засмя докато запържваше второто яйце. Беше доста късно през нощта, но тя реши да пренощува унас, а аз нямах нищо против. Решихме да си пуснем филм, но и двамата бяхме много гладни и понеже в хладилника нямаше почти нищо освен яйца, тя предложи да ми направи любимият и специалитет за закуска. Щяхме да вечеряме със закуска, но не мисля, че на някой от нас му пукаше. Тя изглеждаше толкова добре в кухнята ми, че направо не можех да повярвам, че е реална и е тук с мен. Това момиче е невероятно, а дори не го подозира. 
-Кажи ми, че имаш поне шунка. - Дженифър въздъхна и зарови глава в хладилника ми, който не беше особено пълен в момента. Домързя ме да напазарувам през деня, а прислужницата ми е в отпуска, но честно да си призная не обичам, когато тя се навърта тук прекалено дълго. Харесва ми да върша някои обикновени неща сам. Като например пазаруването. - Намерих я! - каза Джена и извади шунката. 
-Избегна въпроса ми. - настоях аз и се удобно се настаних на един от високите столове около плота в кухнята. Така идеално можех да я наблюдавам как готви, а това някак си ми доставяше удоволствие. 
-Какво искаш да знаеш? - подсмихна се тя. 
-Защо не ми се обади? 
-Да ти се обадя? Защо? - тя повтори игриво въпроса ми. 
-Защото се разбрахме, ако има нещо да ми звъннеш. - обясних и се засмях леко - Очевидно нещата не са били наред щом си плакала и онзи глупак те е обарвал. - отбелязах. Едва изговорих последните думи. 
-Не ме е обарвал. - каза тя докато сипваше яйцата в една чиния. 
-Нима? - погледнах я учудено, а тя задържа погледа си върху моя. 
-Казах, че ме докосваше и не ми харесваше. Това е различно, Джъстин. - обясни тя и се усмихна - А и защо ти пука? - попита ме, а аз повдигнах рамене. Защо ми пука? Наистина. Защо ми пука? Толкова ли съм загрижен за нея? Трябваше да осъзная това, че тя си има брат, има си и баща. Има на кого да му пука. Аз не съм част от семейството и или нещо подобно. Нямам право да питам. 
-Не ми. - казах просто, а тя леко се намръщи. Може би дори не осъзна кога го направи, но аз го забелязах. Не можех да отделя поглед от нея. Разхождаше се боса из къщата ми, облечена само с моя тениска, която и стоеше толкова сладко. Беше непосилно за мен да сваля погледа си от нея или от прекрасните и крака, или от дупето и, което леко се виждаше, когато тя се наведеше за нещо. По дяволите! Вече не знам дали беше добра идея да пренощува тук. Не ми действаше никак добре. Ако се наложи да си легна втора вечер до нея и да заспя отново с ерекция ще откача. 
-Готово! - каза доволно тя и се усмихна широко, поставяйки чинията пред мен. Ухаеше страхотно. 
-Да ядем на дивана, докато гледаме филма? - предложих, а тя кимна с широка усмивка.