All That Matters♡ (BG fanfiction)

8♡

Дженифър

-Той... той как е могъл?! - извиках, докато крачех нервно из стаята си.
-Може би се е ядосал. - отговори спокойно Хана, седейки на леглото ми и дояждайки сандвича ми от закуската.
-Но за какво? Как? - погледнах я - Защо? И изобщо от къде знае за Браян? Това е пълна лудост! Бъркотия!
-Джена, успокой се.
-Не мога. Няма да отида на работа днес. Не искам да го виждам и съм му бясна. - проснах се на леглото - А какво ще обясня на Браян? - погледнах стреснато към сестра си.
-На никого нищо няма да обясняваш. Отиваш на работа и говориш с Джъстин, за да изясните нещата. - каза уверено Хана.
-Да изясня какво? Аз просто не знам как той... О, мамка му!
-Какво?
-Знам защо го е направил. - казах и наистина знаех, а сестра ми ме гледаше с очакване - Трябваше да пратя съобщение на Браян по-рано днес от телефона на Джъстин и явно все още профилът ми е включен от телефона му. Той е прочел съобщенията и... не знам. Не искам да ходя на работа, не искам да го виждам. Хана измъкни ме! - направих кучешка муцунка и я гушнах, а тя се засмя.
-Добре, добре. Мога да опитам. - каза тя и стана от леглото ми, а след това двете напуснахме стаята ми. Отлично знаех какво щеше да направи.
Хана слезе по стълбите, а аз останах горе, но въпреки това идеално виждах и чувах всичко. Тя се приближи до татко, взе кафето, което принадлежеше на мен и го погледна с очакване.
-Е... тръгваме ли? - опита да изимитира моето недоволство сутрин, когато трябваше да ходя с татко на работа.
-Добър опит хлапе, - засмя се татко и се приведе към нея - но ти си Хана.
-По дяволите! - каза сестра ми и направи недоволна физиономия.
-Аз съм ви баща. Умея да ви различавам от деня на раждането ви. - каза гордо той, а аз се засмях, слизайки по стълбите.
-Това изобщо не е вярно. Никой не ни различава. Дори ти и мама ни бъркате понякога. - намигнах му, а той кимна.
-Така е, признавам. Но сте толкова еднакви на външност! - погледна ме той, подавайки ми чашата с кафе - С изключение на това, че устните на Джена са по-пухкави. - отбеляза татко и ме загледа.
Не успях да се измъкна от задължението си, така че се качих горе, погледнах се в огледлото, грабнах чантата си и излязох. Когато се качихме в колата баща ми пусна радиото. Първо бяха пуснали песен на Бионсе, на която не обърнах много внимание, но си тананиках, понеже знаех текста. След това започнаха новини. Скука!
-Може ли да сменим? - погледнах към татко с умолителен поглед.
-Категорично не. - отговори той и се заслуша, но когато чу името си увеличи звука. Говореха за случката с Джъстин, която аз се опитвах да забравя. -Джъстин е ступал някого заради теб?
-Не знам. Тоест да, явно. - повдигнах рамене - Аз също съм объркана, не знам защо го е сторил. Ядосана съм му, че забърква името ти в това.
-Виж, слънце, хората винаги говорят. Дори не сме сигурни дали това е истина. А и много добре знаеш, че отдавна не ми пука къде забъркват името ми... за добро или за лошо. Най-добрият съвет, който мога да ти дат като твой баща е да говориш с Джъстин. - каза мъдро той, а аз се засмях и кимнах. Беше лесно да се каже.