All That Matters♡ (BG fanfiction)

17♡

Джъстин

-Брато, не си вдигаш телефона от два дни. Всичко наред ли е? - каза Томас, когато отговорих на обаждането му тази сутрин. Истината е, че избягвах само неговите обаждания, защото му бях бесен.
-Не, не е наред. - казах му, докато гледах тавана в стаята си и се излежавах в леглото си.
-Ще говоря с нея. - каза убедително той, а аз вече клатих глава, въпреки, че той не ме виждаше.
-Направи достатъчно, братле. - казах му.
-Стига. - въздъхна той - Бях пиян, ясно? А и от къде да знам, че си влюбен в нея?
-Не съм. - казах му, но и двамата знаехме, че лъжа. Бях много, много влюбен в нея.
-Да, добре. - чух смеха му - Ако това ще помогне... говорих с Хана тези дни.
-Как трябва да ми помогне това, че ти излизаш и разговаряш с момичето, което харесваш? - попитах го и се изсмях - Момичето, което аз харесвам дори не отговаря на съобщенията ми и то заради теб.
-Не ме остави да довърша! - Томас извика в ухото ми. Наложи се да отдръпна телефона на страна. - Хана каза, че Джена също не се чувства никак добре. Дори е плакала. - каза той, а думите му разкъсаха сърцето ми в момента в който си я представих да плаче. - Довечера е ревюто на майка им, а тя дори няма да ходи, защото знае че ти ще си там. - добави Том.
-Искам да те смачкам. - казах му откровено, а той се засмя - Казваш тези неща така спокойно сякаш са нищо. Тя не иска да ме вижда!
-За това ти казвам да говоря с нея! - напомни ми той - А и защо, защо, защо, по дяволите, тя се засегна толкова от думите ми? Да, бяха груби, но бях пиян. Какво да направя?
-Да си държиш устата затворена? - предложих.
-Е, не знаех, че ще я засегна толкова много. Не я мисля за... кексче. - каза той.
-Спри да казваш тази отвратителна дума. - смотолевих.
-Съжалявам, братле, ясно? Просто наистина не разбрах как стана такъв огромен проблем. - каза Томас и звучеше объркан - До колкото я познавам такова нещо би го приела по-скоро като шега, а не...
-Работата е там, че ние вече спахме заедно, Томас. - прекъснах го - Шегата ти звучеше ужасно. Особено, когато спомена, че не случайно аз съм й обръщал внимание. Какво искаше да кажеш с това? Че си падам по курви? - извиках му по телефона и се изправих от леглото си, влизайки в дрешника си - Тя не е такава. Ти не я познаваш. Може да изглежда и да се преструва на кучка, но Дженифър е най-ранимото момиче, което познавам. Нищо чудно, че в момента е разтроена. - казах му.
-По дяволите! Наистина съм оплескал нещата. - въздъхна той.
-Така излезе сякаш аз вече съм я чукал, обсъдил съм я с теб и ти я сравняваш с шибано кексче. "Нещо с което просто мога да заситя глада си." - казах му и повиших тон. Наистина бях бесен. Ето за това не му вдигах два дни подред.
-Не знаех, че сте спали заедно. - отбеляза Том.
-Никой не знае, защото никой не го засяга. - казах му - Но ти... просто ще те убия, Томас. - казах му и прекъснах разговора.
Естествено, че не бих убил най-добрия си приятел, но той просто прекали. Определено не беше полезно за него да го виждам тези дни.
Облякох черно широко худи и анцуг. Бързо обух маратонките си на New Balance и грабнах ключовете за една от колите си. Идеално знаех къде отивам и не ми пукаше от нищо вече. Щом не отговаря на съобщенията ми ще говорим наживо. Не може да ме отбягва до края на живота си. А и аз не бих го позволил.