All That Matters♡ (BG fanfiction)

19♡

Дженифър

С Джъстин лежахме на огромното подобие на диван голи и гледахме ревюто на мама. Взехме вредна храна и ядохме като невидяли, но не мисля че на някой от нас му пукаше. Наслаждавахме се на времето си заедно. Замислих се колко много промени направи в мен Джъстин. Не говоря за някакви материални неща, а за това как ме накара да се чувствам. Чувствам се влюбена, а това е непознато чувство за мен. Не мога и да си представя да съм далеч от него. За много хора по света той е пропаднал, залязъл или може би дори го мислят за наркоман. Но тези хора не го познават. Аз го познавам. Аз съм късметлийката, на която той позволи да го опознае и да се привърже към него. Той е един наистина прекрасен човек. И го... обичам. Да, чувствам, че го обичам. Всеки път като го погледна към него изпитвам любов и обожание към него. Мислейки за това осъзнах, че аз все още не съм му казала тези две малки думички с огромно значение. Трябваше да му го кажа. Но кога? Дали сега е подходящият момент? Има ли подходящ момент да ги кажеш? Разбира се, че не. Ако го чувстваш го казваш. Страхувам се да му го призная, защото не съм казвала тези думи на никого освен няколко пъти на семейството ми.
-Джъстин. - чух се да казвам преди дори да успея да контролирам устата си.
-Мм? - измърмори той, докато гледаше ревюто на мама на големия телевизор.
-Аз... - казах и се замислих, а той ме погледна. По дяволите! Цялото му внимание беше насочено към мен. И сега какво? Трябваше да кажа нещо. - Джъстин аз те...
-Господин Бийбър? - чу се гласът на един от охраните - Донесох лекарството, което госпожицата ми поръча.
-Джъстин голи сме. - напомних му и го изгледах стреснато, а той се засмя. Докопах се до едно близко одеало и веднага го метнах върху нас.
-Остави го в кухнята. - провикна се Джей - В момента не мога да дойда.
-Сигурен ли сте, че сте добре?- попита охраната с странен глас.
-Ооо. Повече от добре. - засмя се Джъстин в отговор, а аз го ударих по рамото - Ау!
-Да дойда ли? - отново попита, когато чу женското пищене на Джей.
-Не, не. Всичко е наред. - засмя се, а от охраната повече не се чу нищо.
-Ще те убия! - казах му и го погледнах смъртоносно.
-Внимавай! Ще го извикам и ще кажа, че искаш да ме убиеш. Той няма да схване шегата. - Джей ми намигна, а аз го изгледах тъпо.
-Ами ако беше слязъл наистина и ни завари така? - махнах с ръка около нас.
-Е и? Сякаш той не прави секс.
-Прави, но не си вика публика. Предполагам. - казах му, а той се засмя и ме придърпа в прегръдка.
-Виж. Питър наистина ме е заместил на ревюто. - каза Джъстин през смях.
-Няма начин! - възкликнах невярващо и започнах да се смея на киселата физиономия на брат ми.
-Аз щях да съм по-добър. - отбеляза Джей, когато Питър вървеше сковано по подиума.
-О! Със сигурност. - засмях се - Питър може да е добър в доста неща, но определено не е създаден за сцена. Изобщо.
-Ей, какво искаше да ми кажеш по-рано? - той погледна в очите ми и аз отново се изгубих в неговите. Трябва ли да го кажа сега? Готова ли съм да го кажа?
-Ами аз исках да ти кажа, че те... - замлъкнах и отново огледах лицето му. Как е възможно да е толкова идеален? Всичко в него си е точно на мястото. Наистина ли е мой?
-Всичко е наред. Няма нужда да го казваш, ако не си готова. - каза, сякаш беше прочел мислите ми от по-рано.
-Не, не, не. - поклатих глава и се надвесих над него - Обичам те.
-Какво? - попита той, изненадан от думите ми. Беше много смешен.
-Обичам те, обичам те, обичам те. - повторих и притиснах устните си към неговите. Той отвърна на целувката ми, а когато се отдръпнах беше ухилен.
-Това е добре, защото и аз те обичам. - целуна леко устните ми - А сега ела тук. Не сме приключили за тази вечер. - дръпна ме под одеалото, а аз изписках, защото се изненадах от действието му. За пореден път сляхме устните си и правихме любов.