All That Matters♡ (BG fanfiction)

16♡

Дженифър

Джъстин носеше черни дънки и бяла тениска, но якето му беше необичайно. Беше много светло жълто с нарисувани палми по него.
Джей винаги се облича различно от останалите момчета и точно това ми харесва в него. Има собствен стил, който много хора по света копират, но само на него можеше да му стои по този начин.
Когато влязохме в клуба отново се удивих на увереността с която се движи, на това как изглежда все едно това място е негово. Той е прекрасен. Винаги. Е... поне в моите очи.
-Хеей! - метна се на врата ми Кортни, когато забеляза мен, Питър, Хана и Джъстин да влизаме. Аз се усмихнах вяло, а тя нацупи устни. - Нещо не е наред тази вечер? - попита ме русокосата ми и висока приятелка.
-Не, не. Всичко е наред. Уверявам те. - казах и се усмихнах по-убедително. Нямам представа защо не съм в настроение тази вечер. Имам някакво кофти усещане в стомаха си и не мога да се отпусна. А в крайна сметка съм тук, за да се забавлявам, нали така?!
-Леле! - каза тя до мен, когато видя Джъстин. Предната вечер когато излизахме с него тя не беше с нас. - Т-това наистина е Джъстин Бийбър?! - попита ме невярващо, понеже и тя му беше фенка като по-малка.
-Да. - кимнах и се засмях -Какво? Зик не ти ли каза, че преди няколко вечери излизахме? Те доста си говориха. - погледнах я.
-Знаеш какъв е Зик. Все още се уча да разбера кога е сериозен и кога се шегува с мен. - каза тя, а аз се засмях. Зик и Кортни бяха заедно от няколко месеца, но бързо се превърнаха в любимата ми двойка. Толкова са сладки когато са заедно, че не е за вярване. Понякога ме карат да се чудя дали някога ще мога да имам такава връзка като тяхната.
Седнахме на голямото сепаре, а Ребека веднага се настани в скута на Питър. И това не беше странно. Просто, защото всички сме свикнали да ги гледаме по този начин. Държат се сякаш са си супер близки, дори сме ги виждали да се целуват пред нас, но въпреки всичко продължаваха да твърдят, че не са двойка. А Питър винаги казваше, че нещата са сложни, макар че за всички е очевидно че няма нищо сложно тук. От километри им личи, че се харесват. Освен това знам, че и двамата не се виждат с никой друг от горе долу две години... тоест от както започнаха да "излизат" заедно. За мен си бяха двойка, независимо какво твърдят.
Джъстин се настани до Зик, а скоро дойде и Томас, приятелят на Джей, който веднага се лепна за сестра ми. Приятелката ми Анджи и гаджето й Лукас, който е пълна откачалка (в добрия смисъл на думата), се бяха осамотили в един ъгъл и буквално щяха да се погълнат един друг.
Общо взето нека кажем, че всички си бяха по двойки и за мен беше леко подтискащо. Знам, че би трябвало да ми е весело и да опитам да се забавлявам, да забравя за проблемите си, но как е възможно това да се случи изобщо? Приятелките ми си имат гаджета, които ги обичат много, брат ми си има "тайна" връзка, която не е тайна за никого, а сестра ми явно започва да се опознава и да харесва това момче. Радвам се за всички тях, но просто в моменти като този аз просто стоя и нямам с кого да поговоря. А може би най-лошото е, че момчето което май харесвам като нещо повече от приятел стои на тази маса и ме има само за развлечение. Но сама съм си виновна, нали? Сама се забърках в тази каша. Не трябваше да спя с него, не трябваше да се сближаваме толкова. Той не е някой като Браян. Знаех, че има голяма вероятност накрая аз да се окажа влюбената и наранената, а от това се боях най-много.
-Ей, мъник! - чух гласа му, когато беше близо до мен. Усетих аромата му и наддигнах поглед, за да срещна погледа му. Отново се изгубвах в очите му. - Мълчалива си. Това е необичайно. - отбеляза той и ме погледна странно. След това нежно погали бузата ми, а аз направих физиономия.
-Добре съм Джей. - казах тихо.
-Не ми изглеждаш добре. - засмя се той - Ела да танцуваме. - каза и хвана ръката ми, а аз го погледнах стреснато.
-Готина съм, но танцувам много смешно. Понякога се срамувам от този малък факт. - обясних, а той показа прекрасната си усмивка.
-Но не си танцувала с мен. - каза и потърка носа си в моя - Никой няма да те види. Погледни - каза и насочихме погледи към всички хора, които търкаха потните си тела едно в друго - всички са пияни, дори друсани. Хората не знаят къде се намират, а и ти обещавам че ще се слеем с тълпата. Само аз ще те гледам как танцуваш.
-От това се страхувам най-много. - казах като се изправих от мястото си. Все още се държахме за ръка.
-От кога се срамуваш от мен? - той се подсмихна, докато вървяхме към тълпата танцуващи хора.
-Не казах, че се срамувам. - уточних, когато го усетих зад мен. Буквално дишаше във врата ми, а това изпращаше тръпки по тялото ми. Едва ли го осъзнаваше, а ако го осъзнаваше съм сигурна, че го правеше нарочно.
-Точно така прозвуча. - засмя се той, а аз поклатих глава.
Отпуснах тялото си и започнах да се движа. По принцип съм момиче, което обича да ходи по дискотеки. Знам няколко секси движения за които момчетата си умират, но като цяло съм лош танцьор. Не важи същото за Джъстин. Мамка му, той беше толкова добър! Дори и пияни бях сигурна, че хората го забелязват и зяпат, но си казах, че тази вечер няма да ми пука. Искам да се насладя на мига да танцувам с него. Телата ни бяха опрени едно до друго и се търкаха. Беше ми приятно, чувствах се добре, но в същото време се страхувах. Страхувах се, че когато се прибера тази вечер няма да спра да мисля за него, а той... или ще си заспи спокойно, или ще си заспи с някоя в леглото му.
-По дяволите! - каза той, когато се завъртях и разсея мислите ми - Каза, че не си добра в танцуването. - усмихна се, когато бяхме лице в лице и ме дръпна максимално близо до себе си.
-Е... вие момчетата лесно се впечатлявате. Но нямам кой знае какви умения. - казах му, а той доближи лицето си до моето.
-Така ли? Мислиш ли, че съм впечатлен? - подсмихна се, а аз го ударих леко по рамото.
-Какво правиш? Пълно е с хора!
-Е и? - погледна ме въпросително.
-Дори да си мислиш, че тук никой не те гледа, грешиш. Хората зяпат постоянно. Особено приятелите ми. А не искам да си създават грешно впечатление за мен и теб. - обясних му и се засмях, но той хвана ръцете ми и ги уви около врата си. Пасваха толкова добре.
-Не ми пука вече за това. - измърмори той - Чувствам се толкова изморен от подобни глупости, че ми омръзна да внимавам с всяка крачка. Писна ми да се крия и да ми пука какво ще кажат хората.
-Джъстин. Добре ли си? - погледнах го в очите усмихната, а той поклати глава и долепи устни до моите. Господи! Обичам тези устни. - Какво правиш? - казах тихо, когато се отдръпна.
-Целувам те. - отговори просто той и повтори действието си, а аз щях да припадна. Джъстин Бийбър ме целува на място претъпкано с хора. Това дори не съм си го и мечтала. Насладих се максимално на прекрасната целувка. Усетих езика му в устата си. Имаше вкус на водка и някакъв сок. Не исках този миг да свършва, но когато не можехме да си поемем дъх се отдръпнахме.
-Имам нужда да седна след това, което направи. - отбелязах.
-Обикновено правя и други неща с теб и нямаш нужда да седнеш. - каза той във врата ми и го засмука.
-Джъстин! - казах и се опитах да звуча предупредително - Осъзнаваш ли че не сме сами? Намираме се в препълнен клуб! - напомних му, а той се отдръпна от врата ми и огледа мястото. След това го докосна и се усмихна. Бях почти сигурна че ми остави смучка.
-Казах ти, че не ми пука какво мислят хората. - погледна ме в очите - Поне тази вечер ще правя каквото си искам, ясно? Това рядко си го позволявам. А тази вечер искам да те целувам и ако някой има някакъв проблем с това може да дойде и да ми го каже.
-Не си пиян, но звучиш като такъв. - засмях се, а той нацупи устни - Ела тук. - казах и поставих целувка върху устата му. - Да седнем за малко. - предложих му и отидохме до сепарето.
Момчетата се бяха струпали и си говореха нещо, което явно им беше много забавно. Сестра ми и приятелките ми липсваха за това се поогледах, но когато не ги видях попитах Лукас къде са.
-Ребека се замъкна някъде с Питър, а другите са в тоалетната. Вие момичетата сте странни и никога не ходите по сами. - отбеляза той и повдигна рамене, отпивайки от бирата си.
-Ще отида да си взема кола от бара. Някой иска ли нещо? - попитах момчетата.
-За мен уиски. - каза Зик, смеейки се на нещо, което Томас му каза.
-А за мен голяма водка. - каза Джъстин, докато ме оглеждаше.
Харесва ми да усещам погледа му върху себе си. Може и да звучи странно, но е така. Кара ме да се чувствам уверена. Когато стигнах до близкия бар поръчах каквото ми трябваше, а барманът бързо изпълни поръчката ми.
-Значи наистина те чука, а? - чух познат глас и се обърнах. На висок стол до бара стоеше Браян и пиеше странно изглеждащ коктейл.
-Какво? - погледнах го учудено и взех колата, която барманът ми подаде.
-Бийбър. Наистина те чука. - засмя се той.
-Няма нищо между нас.
-Щеше да те изяде преди малко, докато танцувахте и от километри си личи, че не те изпуска от поглед. - отбеляза той и отпи от сламката си.
-Не е твоя работа, Браян. - отвърнах - Между нас няма нищо, както вече казах.
-По-добре да е така. Защото не мисли, че на човек като него би му пукало за теб. - каза той, а аз го погледнах учудено - Я, стига. Той е световно известен. Може да вкара в леглото си която си поиска. Нали не мислиш, че би взел на сериозно точно теб. Та теб дори аз не те взимах на сериозно. И очевидно има защо. Държиш се като курва, Дженифър. - каза той, а думите му се забиха в съзнанието ми, въпреки че не го исках. Казваше неща, от които се страхувах, а именно, че Джъстине не би взел на сериозно нещата между нас и само си играеше с мен. Но нямаше да се дам на този мухльо Браян. В никакъв случай.
-И с какво той е по-различен от мен, Браян? - килнах главата си настрани и го погледнах - Известен е, да, но и моето име е познато на хората, нали? Изглежда добре, факт, но и двамата с теб знаем, че и аз не съм никак зле в това отношение. Има много пари, така е, но и аз самата не съм лишена от нищо. - засмях се фалшиво - Не мисля, че има нужда да продължавам. Картинката ти стана ясна. Та... въпросът ми е - от къде си сигурен, че аз просто не се забавлявам с него? Точно както беше и с теб. - казах му и за пореден път се усмихнах, а той нямаше какво да каже. Поставих го на мястото му. Разбира се, сама осъзнавах какви лъжи наговорих. За мен Джъстин означава много повече от което и да е друго момче. И определено знам, че той за мен не е само забавление или развлечение. Когато бях близо до сепарето чувах разговора на момчетата. Обсъждаха разни момичета, което си е напълно нодмално, но когато чух името си наострих ухо. Напомних си колко е лошо да се подслушва, но това изобщо нямаше значение за мен в този момент.
-Дженифър е яка, брато. - отбеляза пръв Томас и се отпусна на сепарето - Но не изглежда като ОНЕЗИ момичета. - добави той.
-Като кои момичета? - попита Лукас и се засмя на странното изказване на Том.
-Е... нали знаеш за какво говоря. Хана и Джена може да са близначки, но веднага като ги погледнеш разбираш коя е свястната и коя е за едно бързо изчукване. Не случайно Джъстин се залепи за нея. - отговори Томас през пиянски смях, а на мен ми стана леко обидно от думите му. Знам, че вероятно си пада по Хана, но това не му дава право да ме мисли за лош човек.
-Това беше най-странното сравнение, което съм чувал. - изсмя се Зик.
-Не съм съгласен. - поклати глава Джей, но беше ухилен.
-О, стига човече. - погледна го Томас - Да, Джена е сладка, има хубава фигура и излъчване, но нека не забравяме какви са момичетата като нея.
-Какви? - погледна го Джъстин.
-Ами тя е... - започна Том и се замисли, а всички момчета на масата наостриха ухо - Тя е като едно кексче.
-По дяволите! Много сме пияни. - изсмя се Зик.
-Не, не. Виж... тя е като кексче. Изглежда добре, вкусна е, но е нещо от което можеш да си опиташ само веднъж и то за да заситиш глада си. - обясни Томас, а аз останах погнусена от това, което каза. Тази вечер беше ужасна! Всички момчета на масата се засмяха. Включително и Джъстин. Едва сдържах сълзите си. Най-малко той исках да мисли така за мен. Наистина чувствам, че го харесвам, а в същото време приятелите му имат това ужасно мнение за мен. Исках да се озова вкъщи веднага.
Минах пред сепарето и те вече ме виждаха, но аз се престорих сякаш току що идвам. И въпреки това усмивката на Джъстин се стопи. Оставих нещата на масата и казах, че ми се налага да тръгвам. Разбира се, Лукас скочи да ме убеждава да остана. Беше смешен и много пийнал. Пресегнах се да взема чантата си, но усетих ръката на Джъстин върху моята. Цялото ми тяло настръхна. Той ме гледаше със сериозно изражение.
-Не си отивай. - каза, а аз се усмихнах.
-Всичко е наред.
-Мислих си, че може да отидем унас след това. - каза той, а на мен ми прозвуча крайно обидно. Не съм някоя лесна. Не е познал, ако си мисли, че ще се държи така с мен.
-Виж. - усмихнах се фалшиво и го погледнах - Уверявам те, че не съм нещо с което човек може просто да засити глада си. За това те съветвам да си намериш някое друго... кексче. - намигнах му и се обърнах, вървейки към изхода, а сълзите вече се стичаха по лицето ми. 

Искам да ви благодаря за милите коментари и подкрепата. Това наистина означава много за мен и ме мотивира да пиша. ❤ За некст гласувайте и оставете мнението си в коментарите. До следващия път! ❤❤