All That Matters♡ (BG fanfiction)

15♡

Дженифър

Изминаха три дни откакто с Джъстин последно имахме... някакъв контакт. Интимен контакт, ако трябва да бъда точна. Честно казано той ми липсва. Липсват ми докосванията му и устните му по кожата ми. Не знам дори дали е възможно до такава степен да свикнеш с един човек. Странно е, защото все пак ние не сме двойка и честно казано ме е страх. Страх ме е, че ще се привържа до болка към него. Щом сега търся вниманието му представете си какво ще стане след още седмица, месец, година. Колко дълго всъщност ще продължи това между нас? Цялата тази история ме прави много объркана и за пръв път ми се случва да мисля толкова много за момче.
За щастие отношенията между нас са си все същите. Не сме излизали скоро, защото имаме доста работа, но въпреки това отделяме време в почивките, за да си поговорим и да разберем как е минал денят на другия. Обичайни, приятелски неща.
Думите му преди няколко дни, че сме просто развлечение един до друг, още не са напуснали съзнанието ми. Не знам как да се чувствам за това. Но мога ли да го обвиня в нещо? Преспахме заедно и това е. Дори нямам право да очаквам повече от него. Исках го за една нощ и го получих. Това е. Трябва да се успокоя и да опитам да избегна мислите за него. Колкото повече мисля, толкова по-зле става за мен. Аз самата не знам какво искам от него. В смисъл... дори той да иска връзка, сигурна ли съм, че и аз го искам? Не, не съм сигурна. Страхувам се. Страхувам се, че може с лека ръка да ме нарани и всичко да се разпадне. Страхувам се, че това прекрасно приятелство може да отиде по дяволите. Страхувам се, че ще се влюбя.
-Умислена си, съкровище. - отбеляза мама като отмести косата ми назад, докато режех зеленчуците за салата.
-Да. Имаме доста работа по филма напоследък. - кимнах.
-Това ли е? - тя повдигна вежди - Не съм чула Питър да се оплаква от натоварен график.
-Знаеш какъв е Пит. - повдигнах рамене - Той обича да работи там и колкото и работа да му дадеш няма да е достатъчно. За разлика от него аз имам личен живот. - казах и започнах да режа една краставица. Не съм споделила на никого за Джъстин. И така беше по-добре. Дори Хана не знаеше, а това е нещо необичайно и знам, че ще ме одере жива, когато научи. Единствено Питър подозираше нещо заради целувката онази сутрин, но самият факт, че не му бях споделила нищо за мен и Джъстин, му беше достатъчен да разбере, че не се случва нищо особено между нас.
-О, личен живот! - плесна с ръце мама - Това трябва да означава, че има момче ли?
-Какво? Ама аз изобщо не исках да кажа това. - поклатих глава - Няма никакво момче, мамо. - излъгах. По принцип не обичам да лъжа мама. Но знам, че ако и кажа каквото и да било ще започне да разпитва. Освен това нека спомена, че семейството ми не е свикнало да ме слуша да говоря за момчета. Или изобщо да ме виждат с момчета, които не са ми приятели.
-Скъпа, започвам да се притеснявам за теб. - отбеляза тя разтревожено.
-Добре съм. - усмихнах се и овкусих салатата.
Не казах нищо повече и мама се оттегли в другия ъгъл на голямата ни кухня. Зае се с приготвянето на пържолите.
Междувременно получих есемес от Джъстин. Само това ми липсваше днес. Всъщност... той наистина ми липсваше днес, но не това е въпросът. Старая се да не мисля за него, но съобщенията му никак не ми помагат. Все пак реших да видя какво ми е писал.
Дж:"Да спиш унас тази вечер?"
Аз:"Няма начин."
Дж:"Какво?Защо?"
Аз:"Учудваш се, че ти отказвам ли?"
Дж:"Всъщност наистина се надявах да те видя."
След това негово съобщение затихнах. Не знаех какво да му отговоря. Звучеше толкова мило. Сърцето ми щеше да изкочи. Но трябва да откажа. Трябва.
Дж:"Липсваш ми."
Аз:"И ти на мен... но Скутар ще вечеря тази вечер унас и според баща ми ще обсъждат нещо важно и с Питър трябва да присъстваме. Не съм особено заинтересована, но наистина не мога да се измъкна."
Обясних му, а той най-накрая се примири и не настояваше повече да се видим. Така беше по-добре. Искаше ми се да го видя, но всички знаем до какво ще доведе това. Ако се задържим в стая повече от пет минути дрехите ни ще са на пода.