All That Matters♡ (BG fanfiction)

11♡

Джъстин

Нормално ли е да се чувствам толкова щастлив, само защото тя спи в скута ми? С моя тениска. Погледнах надолу към Дженифър за пореден път и усетих, че се усмихвам. Заспа преди половин час и леко похъркваше, но беше сладко. Вдигнах я на ръце и я занесох в стаята ми. Поставих я от едната страна на леглото, а тя дори не помръдна. Избутах всички дрехи на пода. Не ми се занимаваше да ги прибирам точно сега. Легнах до нея и ни завих с единствената завивка, която се намираше на голямото ми легло. Прегърнах Дженифър и се опитах да заспя. Нямаше да е трудно, защото бях изтощен. За щастие утре е почивен ден. 
-Джъстин. - простена тя до мен и аз я погледнах. Как е възможно името ми да звучи толкова секси от устата и? 
-Да? - отговорих, а тя само отвори очи леко и се долепи повече до мен. Ако изобщо това беше възможно. 
Не знаех какво правим. Никаква идея нямах, но знаех че я искам в леглото си. И не говоря за секс, което е странно. Исках да я прегръщам. Това ме успокоява. Самият и аромат ме успокоява. И не, че не можех да я оставя да спи в някоя от другите стаи. Просто не исках. Искам я до мен. Нямам представа на къде отиват нещата, но знаех едно нещо със сигурност и то е, че с нея ми е приятно. Тя е може би единственият човек, който може да ме разсмее с глупостите си. И макар да казах, че не зарязах Сара заради Дженифър , то си беше точно така. Дори на мен самия ми беше трудно да го осъзная, но Дженфър ме прави толкова щастлив, че не искам друга. Преди имах желание да чукам Сара. Поне това! Но откакто започнах да прекарвам време с дъщерята на Старлинг... нещата се промениха. Вече не усещам нужда да чукам която и да е. Щастлив съм само като се сетя за усмивката и и това ми е достатъчно. Но ми е пределно ясно, че в момента нямам нужда от момиче до себе си. Нямам нужда от връзка. Дженифър е сладка и забавна и ми харесва като човек с който да отбиеш време, но нищо повече. Покрай цялата работа с филма и предстоящия албум ми липсваше само гадже. Изключено. А и след Сара... нямам нужда от излишни драми в живота си. Така е най-добре.

***

-Джъстин! - някой ме буташе настоятелно - Обяд е. Ставай.
-Защо? - измрънках и се обърнах на другата страна.
-Трябва да ме закараш вкъщи.
-Хвани си такси. - промърморих и усетих как леглото остава празно от едната страна. Хванах Дженифър за ръката и тя тупна отново на леглото до мен.
-Престани. Трябва да се прибера. - измрънка като малко дете - Днес е единственият ми почивен ден.
-Ще се видим ли по-късно тогава? -попитах я и се надявах да каже да. Нямах представа защо. Беше ми приятно с нея. Обичах да и споделям и да прекарваме време заедно.
-Добре, може. - усмихна се тя - Ще се отбия до бутика на мама да и помогна с едни дрехи. Може да дойдеш. Мисля, че ще ти бъде адски забавно. - обяснитя и се изкикоти, докато стоеше на голямото ми легло, а аз все още я гледах през съненият си поглед.
-Какво? Нямах това в предвид.
-Да, знам. Но само тогава съм свободна. Вечерта ще излизам.
-С кой?- попитах подозрително, а тя се засмя. Не трябваше да прозвучи така!
-Приятели и приятели на приятели. - обясни вяло тя и махна с ръка. След това стана и започна да облича собствените си дрехи. - Искаш ли да дойдеш? - попита ме, докато все още лежах. Очевидно и беше неудобно да ме попита. На нейно място и аз бих се чувствал така. А и е от ясно по-ясно, че аз нямам работа сред тях. Попита ме само от учтивост.
-Не. - махнах с ръка небрежно и станах от леглото - Няма нужда. Ще дойда в магазина на майка ти.
-Чудесно. - усмихна се широко тя, а след това тръгнахме към колата ми. Трябваше да я закарам утях.
-Сигурна ли си, че не искаш нещо за закуска? Може да хапнем нещо навън или...? - предложих, когато вече бяхме в голямата ми кола.
-Не, Джъстин. Добре съм. - каза тя и се засмя.
Не знам защо искам да прекарвам толкова време с нея. Нямам логично обяснение. Просто компанията и ми е приятна. И ако не броим онази целувка преди концерта между нас е нямало друг физически контакт. Но по дяволите! Това беше най-хубавата целувка някога. Устните и бяха толкова перфектни, че се чудех къде се е криело това момиче до сега. Да, знам че сме се срещали и преди, но аз нищо не си спомням.
-Не е полезно да сме толкова време заедно, да знаеш. - каза предупредително тя, а аз я погледнах учудено - Имам в предвид... ние не сме двойка, а вече спахме в едно легло. Не че се оплаквам, но просто е някак странно.
-Ние сме приятели. - уточних.
-Напълно съм съгласна. - каза тя -Просто казвам, че се познаваме от горе-долу две седмици, а вече сме си прекалено близки. Освен това аз съм човек, който лесно се привързва към хората и ако отново се скараме и приятелството ни отиде по дяволите аз...
-Няма. - прекъснах я - Обещавам ти, че ще се постарая да не бъда много груб вече. - казах, а тя се подсмихна - Знаеш, че нямам много приятели. Трудно е. - въздъхнах изморено, когато паркирах колата си пред дома и - Може би за това искам да се виждаме толкова често напоследък. Липсва ми компания.
-Може би да. - кимна тя, а след това се сбогувахме с незначителна за нея прегръдка и тя се отправи към дома си.
Отново останах сам и започнах да карам към голямата ми, празна къща.Понякога обичам спокойствието, но Дженифър... тя е толкова откачена и е забавна. Когато е наоколо никога не е тихо и точно в този момент нейният смях ми липсва. Да си популярен има и своите недостатъци. Трудно се намират истински приятели, а да не говорим за нещо повече от приятели.
Зачудих се дали да не и пиша щом се прибрах, но отхвърлих идеята от главата си. Не бива да я притискам. Тя е страхотен човек, но аз наистина вече ставах маалко нахален. Нещо ме превличаше у нея. Определено.
През ума ми мина идеята дали да не пиша и на някоя мацка, която мога да изчукам набързо, но след секунди вече тази мисъл не съществуваше в главата ми. Нямам желание за това.
Щом влязох в стаята ми се излегнах на удобното легло и си пуснах телевизора. Явно днес ще мързелувам и отчаяно ще чакам Дженифър да ми се обади да се видим. Ако имам късмет.