All That Matters♡ (BG fanfiction)

4♡

Дженифър

-Какво обичаш да правиш във фитнеса? - попита ме Джъстин, когато излязох от женската съблекалня и се запътихме към залата. Бях с черен клин на Найк и розово бюстие. Изглеждаше сладко. 
-Обикновено правя кардио, - отговорих - а след това някакви упражнения. Но не обичам да се натоварвам много. 
-Ясно. 
-А ти? - погледнах го и се запътих към една от пътеките за бягане. 
-Преди имах програма и честно казано рядко правя кардио, но днес може да ти правя компания. - отговори и зае пътеката до мен. Забелязах как две момичета го гледат от единия ъгъл. Със сигурност го разпознаха. Не че той се опитваше да се крие по някакъв начин, което беше странно. Момичетата дойдоха до него и го помолиха за снимка, а той разбира се прие. Предполагам беше свикнал. Фитнесът на който обичах да ходя не е от най-големите и е необичайно да видиш известна личност тук. Момичетата го попитаха кога ще има нов албум и турне, а той се засмя нервно и им каза, че няма да издаде нищо. Нямаше как да не забележа това. 
-Тази работа с албума те притеснява. - отбелязах аз, когато фенките му се отдалечиха и той отново се върна на пътеката до мен. 
-Е, да. Нали знаеш... когато си толкова известен всички хора, с които работиш те приемат като нещо от което изкарват пари и на никой не му пука как се чувстваш. Известно време си дадох почивка от всичко, защото... просто съм изморен. - отговори той. Отново се почувствах специална, че имах възможността да чуя това и то ЛИЧНО от него. Имам в предвид... погледнете ме. Коя съм аз?! Ходя на фитнес с Джъстин Бийбър и той ми разказва за проблемите на славата. 
-Не, не го знаех. - казах само, а той ме погледна. 
-Баща ти е известна личност. 
-Това е факт, но аз не съм. А и освен това работата на татко е доста трудна и отговорна. Рядко му остава време да мисли за звездни събития, за червения килим или някакви интервюта. Той не е такъв тип и предпочита, когато не е на работа да не го занимават с такива неща. - отвърнах - Докато при теб е съвсем различно. Ти си звезда. Веднъж да откажеш снимка с фен и вече навсякъде ти излиза лошо име. Веднъж да откажеш интервю и започват да те мислят за пълен гадняр. Просто вие ''звездите'' сте един вид задължени да правите тези неща. Независимо дали ви харесва или не. И това е някак тъжно. 
-Ето. Явно, че разбираш. - засмя се той - Според Скутар вече е крайно време да прекратя своята ''почивка''. За това сега ме очакват купища задачи. Първо филма, после албум, след това турне... - той въздъхна изморено, но знаех че не е защото бяга - Не е никак лесно, но трябва. 
-Да, предполагам. - усмихнах се, а той както винаги... не -Но хубавата част е, че поне си изградил име сред хората и каквото и да се случи винаги ще имаш пари, винаги ще имаш какво да правиш, винаги ще имаш почитатели. 
-Това не е съвсем така. Знам, че разочаровах много от феновете си напоследък. Вече не са толкова много, както едно време и вината за това си е изцяло моя, но... Просто съм изморен от всичко. 
-Ти шегуваш ли се? - погледнах го невярващо - Имаш милиони фенки, които са луди по теб. Аз знам това, защото следя много твои фен страници в инстаграм. Само да качиш снимка и всички пощуряват. 
-Забавна си. - каза той и се засмя, показвайки идеалните си зъби за първи път откакто сме тук. 
-А ти се усмихваш рядко. - отбелязах. Дори не исках да казвам това. Защо го направих?! Видях как усмивката му се стопи и той не отговори. Не каза нищо. Просто продължи да бяга. А аз започнах да се паникьосвам, защото помислих, че съм казала нещо грешно. Не знам защо се притеснявам. По принцип не съм такава. - Няма нищо лошо в това, разбира се. Не исках да те обидя или... - добавих но в този момент телефонът ми издаде звук. Отново съобщение от Браян. Взех го в ръката си, но преди да се усетя се препънах и изхвърчах от пътеката. Тупнах по дупе на пода във фитнеса. Чудесно, какъв късмет! 
-Добре ли си? - попита ме Джъстин. Спря пътеката си и клекна до мен. В очите му виждах напиращия смях, който той потискаше.
-Хайде, смей се. Няма да се обидя. Беше си смешно падане. - казах и го погледнах с усмивка. Първоначално той ме погледна объркано, но след това за втори път видях очарователната му усмивка. - Поне не видя никой. 
-Аз никой ли съм? - попита ме обидено и сложи ръка на гърдите си. 
-Да. - изплезих му се - А сега ми помогни да стана.
-Не, съжалявам, госпожице. - отвърна ми той и се изправи - Ти каза, че съм никой. Намери си някой друг да ти помогне. 
-Извинявам се, но да не би Джъстин Бийбър да отказва помощ на своя почитателка? - попитах го невярващо и се изправих сама - Ще напиша лошо мнение за теб. И ще те отпоследвам в инстаграм. - заплаших го. 
-Леле! Какво ли ще правя?! - направи се на притеснен. 
-Ами мисли му. Да не ми беше отказвал помощ. 
-Добре, добре. - засмя се той - Как да ти се реванширам? - попита ме, докато се запътвах към един фитнес уред. 
-Хмм... - замислих се - Може би една снимка ще бъде ПОЧТИ достатъчна, за да не направя тези ''ужасни'' неща. - пошегувах се. 
-Добре. - той се съгласи - Ела. - извика ме и аз застанах пред него, а пред нас имаше огледало. Той леко ме прегърна и аз настръхнах. От както го познавам това е вторият път в който се докосваме по някакъв начин. Извадих телефонът си и направих няколко снимки. - Каза ЕДНА снимка. - припомни ми Джъстин. 
-Хей! Аз казвам условията тук, ясно?! - погледнах го заплашително - А и това все още не е достатъчно, за да откупиш вината си. 
-А да отидем на кафе след фитнеса? - попита ме изведнъж. Той да не би току-що да ме покани? Това среща ли трябва да е? Не, разбира се че не. Ние сме като... приятели, познати. Предполагам. - Аз черпя. - добави той и ми намигна. 
-Виж по принцип не бих се съгласила, но... щом ти плащаш съм съгласна. - пошегувах се.