ОТДАЙ МИ СЕ...

Глава 5 🔞

АНДЖЕЛИНА

- Мисля, че трябваше да попиташ мен дали искам да танцувам! Не съм нечия собственост! - неутихналото чувство за гордост ме кара да се съвзема.

- Мисля, че очите ти ми отговориха, преди изобщо да съм попитал! - по дяволите прав е! Мелодията е нежна, необвързваща, затова той просто ме придърпва към себе си, принуждавайки ме да обвия ръце около тила му. Усещането е странно, меката му кожата под пръстите ми пари и ме примамва да ги раздвижа. Изгубена съм в приятния гъдел, който вибрира по дланите ми и ми отнема твърде много време докато го разпозная.... бергамонт. Сърцето ми сякаш прескача. Очите ми гледат неговите с любопитство.

- Това си ти? - за първи път го виждам толкова отблизо. Притеглящо синьо-зелени ириси. Изсечена мъжествена челюст и приканващо мека брада. Отново ме побиват непознати тръпки. Розовите му устни се раздвижват изкушаващо пред лицето ми, чудейки се какво да ми каже.

- Аз съм... ?

- Няма значение, забрави! - не ми се говори, извръщам леко глава на страни и я поставям на гърдите му. Притварям очи и се губя в ръцете му тук и сега, оставям им се да ме водят, доверявам им се с ума и с тялото си. И те ме удържат. Силните му длани не позволяват на тялото ми да се отлепи от неговото дори със сантиметър. Ароматът му се просмуква във всяка моя клетка и ускорява пулсът ми. Ушите ми заглъхват, музиката изчезва и чувам единствено забързания ритъм на собственото си сърце.

- Благодаря ти! - прошепва почти неразбиращо, с лице наведено към шията ми.

- За? - успявам да отвърна.

- За преживяването....- не поглеждам, не отговарям, оставям се дрезгавия му глас да погали врата ми. Фините косъмчета по тялото ми настръхват, когато брадата му леко одрасква кожата ми. - Признавам.......запленен съм....омагьосан. Мисля, че... това.. че ти... - не продължава, а аз искам... искам непрестанно да чувам гласът му.

ДЕЙМИЪН

Какво по дяволите правя с това момиче в ръцете си? Защо изобщо я поканих да танцува с мен. Това е пълен абсурд. Мястото ми не е тук и в същото време не искам да бъда никъде другаде. Тя е греховно красива в тази рокля! Ще я помня, знам че ще я помня и ще я виждам още дълго след като си тръгна, точно защото е невъзможна. Помня я още от първия път, разплакана и уплашена, винаги бързаща, но все така красива.