ОТДАЙ МИ СЕ...

Глава 10

АНДЖЕЛИНА

Сърцето ми ще изскочи. Слава богу, че не ме последва. Не знам какво щеше да стане, ако беше влязъл след мен в асансьора. Защо е толкова различен, от всеки мъж, с който съм общувала. Реагира твърде импулсивно, първичен е в преценката си и нетърпелив в действията си. Смята, че ме познава! Глупак! Божествен глупак! Тялото му събужда в мен най-порочните ми фантазии, ръцете му отнемат контрола ми, а устните му....по дяволите устните му са способни да отнемат разсъдъка ми. Когато ме целуне всичко изчезва, не мисля, не помня, не съществувам....усещам само него и тази проклета потребност за още. Прави ме ненаситна, а това ме плаши....

Затварям очи и се облягам на стъклените стени, докато таблото продължава да отмерва етажите нагоре.

" ....полудявам.....Знаеш,че и на двамата ще ни е дявослки хубаво заедно!"

Думите му продължават да ехтят в главата ми и тялото ми сякаш ги изживява отново. Мисля, че аз също полудявам. Смятам, че постъпих правилно, като най-после му признах истината. Това със сигурност ще го отблъсне. Мъж, като него не би се занимавам с неопитно момиче, като мен. Нали? По дяволите Анджелина защо изобщо обмисляш тази вероятност! За теб най-добре е всичко да приключи преди нещата да станат твърде сложни и за двама ви! Той иска да си поиграе с теб! А ти.....Аз? Какво всъщност искам аз от него?

Аз имам Томас. Това ме потапя в ново объркване. Съмненията ми обаче бързо изчезват и ме карат да взема ясното решение, че връзката ми с Томас трябва да приключи. Не заради Деймиън, нито заради Рейчъл или пък Итън, а заради мен самата. Няма смисъл да продължавам нещо, в което не виждам бъдеще. Никога не съм изживявала с него, дори и частичка от усещането, което Деймиън ми дава. Едно немирно гласче ме стряска нашепвайки ми, че може би няма да го изпитвам и с никой друг.

- Двадесет и трети етаж - асансьорът ме уведомява и аз отварям очи. Дано Рейчъл е сама, защото имам нужда да поговоря за всичко случило се. Наясно съм,че ще бъде страшно и вече предусещам, че дяволски ще съжалявам, но трябва да чуя някой обективен човек за цялата тази каша, в която се забърках. Отключвам бързо входната врата и я намирам на любимото ѝ място с кафе и списание.

- Не ми казвай, че си била с някого? - по дяволите момиче, още не съм влязла.

- Какво трябва да значи това? - тя е, като радар за мъже, усеща миризмата им от километри. Оставям чантата си и бързам към кухненския шкаф, за да си взема чаша. Аз също имам нужда от кафе.