ОТДАЙ МИ СЕ...

Глава 11 🔞

Тази глава ми взе ъкъла. Пет дни не успях да я напиша! Все не можех да я усетя! Дано в крайна сметка съм успяла и се е получила ❤️❤️❤️
Простете ми, че се забавих толкова!
Обичам ви! 🥰🥰🥰

ДЕЙМИЪН

Набирам веднага щом телефонът ми присветва за получено съобщение!

- Анджелина Харт на телефона. - звънкият ѝ глас забързва сърцето ми и думите ми застиват на езика. - Ало, има ли някой там?

- Къде си? - съвземам се бързо и минавам на въпроса, защото не искам да губя повече време.

- Кой се обажда? - този път тонът ѝ е преценяващ, твърде резервиран, но аз ясно долавям, че ме е разпознала.

- Деймиън се обажда...- чувам как въздухът се просмуква между зъбите ѝ и тя застива. Не знам как да продължа, не знам дали това е признак на вълнение или на страх, но няма начин да я оставя без да поговорим. - Попитах те къде си?

- В момента не е удобно... - тя отговаря светкавично и бърза да затвори. По дяволите, сигурно е с онзи нещастник!

- Не ми затваряй, мамка му. ....Кажи ми къде си? Трябва да те видя! - чувам някакви гласовете около нея, преди единствения шум от другата страна на линията да остане нейното напрегнато дишане.

- Наистина не мога да говоря в момента. В академията съм и не съм сама. Имам да свърша нещо.- не казвам нищо, просто насочва колата натам. Няма начин да я оставя да се измъкне, преди да се изясним.

- Какво нещо, сладка моя? Хммм? Нещо, като да позволиш на онзи да си завре езика в устата ти ли? - знам, че съм твърде рязък, но не мога да сдържа ядът си.

- Защо просто не се разкараш, Деймиън! Нямам какво да обсъждам с теб! Нямаш никакво право да ми държиш сметка какво правя! - представям си я побесняла, с алени бузи и искрящи очи. Невероятно красива и без да осъзнавам давам пълна газ.

- Точно тук грешиш, защото до преди малко, моите устни те целуваха, по дяволите! - бесен съм на себе си за тази първична ревност, която си позволявам да изпитва, на нея, че отрича това порочно чувство по между ни и на онзи, че изобщо някога е бил близо до нея. Мълчанието ѝ ми дава възможност да наваксам с времето, защото до Джулиард остават не повече от десет минути.

- Наистина трябва да вървя! В момента не мога, да говоря за това. Съжалявам, Деймиън! - дори не изчаква отговора ми и просто затваря. Ще съжаляваш, сладка моя....дори си нямаш представа колко!