ОТДАЙ МИ СЕ...

Глава 8 🔞

ДЕЙМИЪН

Устните ѝ са сладки и меки, пухкави и сочни се отдават на моите. Дори не осъзнавам какво се случва. Не знам кой съм и какво правя, но ми харесва. Вкусът ѝ е така опияняващ. Топлото ѝ тяло е твърде близо до моето и поражда забранената потребност да я имам. Вдигнал съм я от пода, защото е твърде нисичка. Усещам как босите ѝ стъпала докосват колената ми и предизвикват приятен гъдел, който се катери нагоре. Ръцете ми я придържат за талията, но намачкания плат под пръстите ми дяволски много ми пречи. Изпитвам нужда да докосна кожата ѝ отдолу. Това обаче значи да я пусна на пода. Знам, че ако прекратят целувката всичко ще свърши. Трябва да свърши! Но тя не спира. Целува ме все така дълбоко, подвластна на езика ми.

Раздвижвам палци по плоския ѝ корем и тя ме дарява със стон. Заглушено го излива в устата ми и това ме довършва. Невинен и в същото време така чувствен, звукът отеква във гърдите ми и подпалва фитила ми, като кибрит.

Преобръщам ни за секунди, не смея да откъсна устни и я подпирам на големите прозорци. Искам повече и не знам, дали нещо може да ме спре. Всяка фантазия, която се крие в главата ми след снощи, оживява с нова сила и започва да ме ръководи. Дланите ми се спускат по перфектните ѝ извивките, насочвайки краката ѝ да ме обгърнат. Несигурността ѝ ме учудва, но в същото време ме прави твърде любопитен, какво може да ми даде. Реагира импулсивно, естествено и първично на всяко мое действие. Осезаемото вълнение, което обаче усещам в нея, е това което ме прави смел.

Пръстите ми нетърпеливо набират тениската ѝ и първия ми допир с фината ѝ кожа я кара да настръхне. Мамка му! Възбудата ми расте, чувствам, че и нейната също и за секунди това ме прави алчен за още. Устните ѝ са подпухнали, езикът ѝ докосва моя все по-жадно, а малките ѝ пръсти сякаш танцуват в косата ми. Дръпва леко и контрола ми изчезва за пореден път тази вечер. Ръцете ми вече са на сантиметри от пищните ѝ гърди. Онова подобие на дреха е все още на нея, но това не ми пречи да достигна до твърдите ѝ зърна и леко да ги щипна през дантелата. Тя се извива, отмята глава назад, отделяйки се за първи път от устните ми.

- Анджелина.... - изричам задъхано името ѝ с неудържим копнеж за още. Заглеждам се в шията ѝ и в онази вена, която отмерва забързания ѝ пулс. Пръстите ми продължават да масажират чувствителните пъпки, докато едната ми ръка не започва да се спуска надолу-там където телата ни се допират.