ОТДАЙ МИ СЕ...

Глава 17

Да, не сте се объркали. Това наистина е нова глава! Цели 5200 думи за вас и пак не ми стигна да напиша всичко. Надявам се да не ме мразите много, но наистина ми беше много трудно с тази глава.
Обичам ви и за пореден път ви благодаря за търпението! 🥰🥰🥰

АНДЖЕЛИНА

Нощта е красива. Ухае на лято. Влагата все повече се усеща във въздуха и полепва по кожата ми под формата на ситни капчици пот. Дали заради нея или заради безбройните съмнения скитащи в съзнанието ми, чувствам как дробовете ми се свиват и ми е безкрайно трудно да дишам. Вятърът е така тих, едва осезаем и хладната му милувка остава изгубена между бетоновите великани. Потъвам в милионите светлинки под краката си, търсейки отговори, правейки изводи, които ще ме водят напред.

Разговорът с Рейчъл не промени съмненията ми, само засили желанията ми към Деймиън. Тя ми помогна да осъзная, че въпреки всичките ми страхове, той е мъж, който си заслужава риска. Не съм живяла никога с максимата, че печелят само онези които рискуват. Напротив....просто вярвам, че човек е длъжен да опита, да се впусне, да рискува, а не да живее с въпросите си, какво би станало, ако го беше направил. Загубата се превъзмогва, копнежа обаче по нещо неизживяно, нещо недокоснато, винаги остава да тлее.

Затварям прозореца на спалнята си и се отправям към банята. Един душ ще ми се отрази чудесно. Не звъннах на Деймиън, както обещах, но той също не ме потърси. Може би все пак нещата не са толкова сериозни, колкото ми се иска.

****

Обличам широка тениска и се мушвам в леглото. Нагласям будилника за седем сутринта, оставяйки си достатъчно време, за да не закъснявам за утрешните лекции и се отпускам в леглото. Телефонът! Не съм го вадила от чантата си, откакто се прибрах, но той така и не е звънял.

- По дяволите! - скачам бързо, отмествайки завивките, веднага щом осъзнавам, че го оставих на беззвук, когато се качвах към апартамента. Откопчавам нервно ципа на раницата си и припряно натискам сензорния екран. Дванадесет пропуснати и пет съобщения! - Мамка му!

Преглеждам списъка с неприетите обаждания. Едно от мама, две от Итън и цели девет от Деймиън. Пръстите ми се насочват към зелената слушалка, но успявам да се спра и решавам да прегледам първо съобщенията. И петте са от него.