ОТДАЙ МИ СЕ...

Глава 15

ДЕЙМИЪН

Сгушила се е в ръцете ми така невинна и чиста, като малко момиченце, каквото всъщност е. Косата ѝ е разпиляна по гърдите ми, разнасяйки омайния ѝ аромат на ванилия. Така притиснато към моето, голото ѝ тялото ме кара непрестанно да я желая. Малките ѝ пръстчета лежат на коремът ми и в просъницата си, тя за миг ги раздвижва, предизвиквайки лек гъдел, който още повече засилва жаждата ми за нея.

Не мога да заспя. Въпреки трите оргазма, който ѝ дадох, въпреки вълшебните ѝ ръце с които ме изцеди цели два пъти, сънят ми все още не идва. Не знам дали е, защото ми харесва да я наблюдавам спяща в ръцете ми, или пък защото все още изпитвам нестихващ сексуален глад по нея.

Отмествам я от себе си, поставяйки я на възглавницата, на която тя отново се опитва да се покатери. Явно наистина мисли, че съм аз. Това откритие, ме кара да се усмихна, докато прокарвам пръсти по копринената ѝ коса. Някакъв недоволен стон излиза от устните ѝ, преди да си поеме дълбоко въздух и отново да се унесе. Завивам малкото ѝ тялото и наблюдавам как доволно се сгушва в завивката. Позволявам си да я погледам още няколко секунди, да попия всеки контур на прекрасното ѝ лице, преди да изляза от спалнята, оставяйки я спяща и гола в собственото ми легло.

Когато врата се затваря зад гърба ми, се замислям всъщност колко жени са оставали да спят в дома ми. Може би само Сара, няколко пъти и то защото съм бил твърде уморен, за да я помоля да си тръгне или тя достатъчно пияна, за да не го направи. Истината е, че винаги съм мразил да спя до някого. Пазя ревностно личното си пространство и леглото е нещото, което не обичам да деля. Сиропиталището не беше най-добрия учител, когато става дума за споделянe. Спомените ми от там са оставили трайни следи в съзнанието ми, белези, към които рядко се връщам.

Сипвам си чаша бърбън и се отправям към кабинета. Може би малко работа няма да ми навреди и ще ми помогне по-лесно да заспя. Бюрото ми е отрупано с документи, но мислите ми все още витаят другаде. Защо всъщност помолих Анджелина да остане, след като в момента съм тук, а нея оставих да заеме леглото ми? В какво точно се забърках тази вечер, давайки ѝ надежди за обвързване с мен? Колебание....силно колебание започва да се просмуква в тялото ми, карайки ме да стисна чашата в ръката си почти до пръсване. Деймиън какво за бога направи?

Затварям очи, търсейки отговора в спомените си... и тогава я виждам, оголена и искаща пред мен. Божествената Кармен с отметната коса назад, пищни гърди и обилна влага. Недокосната от никого, освен мен. Раздвижвам пръсти, отпускайки хвата около чашата, докато усещането от допира ѝ не оживява по кожата ми. Всяко съмнение се изпарява на мига, когато вкуса ѝ изниква по устните ми. Дълбоко забравен гъдел се намества в стомахът ми и аз осъзнавам, че малката Анжелина ме е покорила, че няма начин да и позволя да бъде другаде, освен в моето леглото и между моите ръце.