ОТДАЙ МИ СЕ...

Глава 2

Мамка му, мамка му успах се! Слънцето вече се вижда от прозореца ми, а червените цифри на будилника показвам 5:45. След петнадесет минути трябва да съм на репетиция, а дори не съм се облякла още.

Стъпвам трудно, но съм убедена, че щом се кача на сцената болката ще изчезне. Винаги е така, усещам последиците от изтощението си едва накрая. Обличам ново боди, обикновени къси панталони и широка бяла тениска. Натиквам нови бинтове в раницата си и вече съм на врата с гуменките си в ръка.

Мамка му, колата ми остана там! По дяволите!

- Някой, се е събудил с дупето нагоре тази сутрин?!

- Не ми говори. Дяволски много съм закъсняла, а нямам кола. Дай ми твоята!

- Какво? Ти си луда! Никога не си кара кола със скорости. Моята бричка не може да се мери с твоята принцеса.

- Това няма значение. Трябва ми кола. Не ме карай да хващам такси в този час. Имам по-малко от десет минути да стигна, а ти все още ми губиш времето. Ключовете! - не знам как не си прехапах езика.

- За бога, как успя да кажеш толкова думи за три секунди! Не мисля, че ще се справиш с моето Камаро от 1990г. , но ето ключовете и гледай да стигнеш цяла до там.

- Спокойно, ще ти отстъпя моята, като отплата. - тя вече ми хвърля ключовете, а аз дори не оставам за да чуя, доволния ѝ стон от идеята да кара моето Q8.

По дяволите 23 етаж и този проклет асансьор. Времето в него все едно е спряло.

- Хайде, не може ли по-бързо!

Още щом вратите се отварят, аз изтичвам навън и дори не поглеждам към рецепцията.

- Добро утро, мис Харт.

- Бързам Алфредо. Ужасно закъснявам!

Господи точно шест е. Мъртва съм! Мушкам ключа и колата изръмжава. Безопасно ли е това момиче да кара кола, която е по-стара от нея самата. Припомням си набързо как се сменят скоростите и давам газ назад. Звукът на гумите изсвистява, но дори не обръщам внимание, а натискам още повече педала на газта, за да се слея с трафика. Слава бог, че все още не са започнали задръстванията навън.

По дяволите и проклет скоростен лост. Имам усещането, че тази кола всеки момент ще се разпадне. Телефона ми не спира да звъни, но няма никакво време да го погледна, защото знам, че е Итън.