ОТДАЙ МИ СЕ...

Глава 14

Специално за @bblackkrose Моят Деймиън за през ноща 🤭🤭🤭❤️❤️❤️

АНДЖЕЛИНА

Членът му е все още възбуден макар, че само преди секунда оргазма му се изля върху мен. Да му доставя удоволствие и да го докосвам с ръце беше едно от най-изключителните преживявания в живота ми. Властният и доминантен Деймиън, беше напълно подчинен на всяко мое движени и не спираше да ме окуражава, въпреки неопитността ми. Но аз сякаш го усещах, разчитах по израза на лицето му, по вибрациите на тялото му кой мой допир му харесва, по същия начин, както той направи с мен. Беше изумително да го гледам как свършва.....боже господи.... съзнанието ми ще помни винаги образът му от тази нощ...ще помни всяко едно напрегнато мускулче, всяка изпъкнала вена и този съвършен член тръпнещ в ръката ми....

Все още усещам как удоволствието пърха под кожата ми. Вече напълно съм пристрастена към всяко изживяване с Деймиън. Ароматът му, дрезгавия му глас, дълбоките му очи, горещите му пръсти и влажните му пухкави устни, релефното му тяло и онова огромно възбудено нещо са способни да ме подчинят напълно. Изгубвам себе си с него, отдадена на потребността, която събужда в мен и на копнежа ми да го чувствам непрестанно. Рейчъл е абсолютно права. Насладата ми от танците не може да бъде сравнена с това, което Деймиън ми дава. Това дяволски ме плаши.

Не се задържам много на тази мисъл, когато усещам как той ме вдига отново на ръце. Трябва да призная, че ужасно ми харесва начина, по който ме разнася навсякъде, притисната близо до гърдите му.

- Мисля, че отново имаме нужда от душ. - усещам усмивката му в косата си, преди отново да ме вкарва в банята. - Само, че този път няма да остана с теб. Ще използвам другата, защото и двамата знаем, къде ще се озовем, ако сега вляза. - поставя ме да стъпя на плочките и пуска водата. - Не, че имам нещо против, просто не знам дали съм способен да се сдържам още дълго, Анджелина. - палеца му преминава през устните ми и колкото ѝ да се опитвам да запазя спокойствие, гледайки в него, просто не успявам и отмествам очи. - Не те притиска, сладка моя... - извръща главата ми към себе си. - Просто искам да си наясно, какво ми причиняваш. - скулите ми поруменяват отново. - Хайде, изчезвам преди да направя още една стъпка към теб.

Водата ме поглъща, измива всяка следа от пръстите и устните му, отмива аромата и топлината му, но сякаш Деймиън вече е маркирал тялото ми някъде много по-дълбоко отколкото самата аз предполагам.