ОТДАЙ МИ СЕ...

Глава 9

АНДЖЕЛИНА

- Мамка му Итън, този гараж е като автосалон! - Деймиън определено е фен на колите. Искам да подкарам всяка една от тези изключителни красавици. Очите ми разпознават любимата ми R8.

- O, боже, но това е R8 Desennium. Специалната серия с V10 двигател, по случай десет годишнината. Знаеш ли, че тиража е само 222 бройки. От къде брат има всички тези коли?

- Не ме питай, не е от значение! - не обръщам особено внимание на думите му, защото очите ми не спират да шарят по десетките луксозни коли наоколо. Небесно синия Aston Martin Vanquish с убийствените си 580 коня, черешово червения McLaren 720S Coupe. Разбира се, че ще има и Lamborghini Aventador S, както и няколко Mercedes от почти всеки клас, начело с явния му любимец  G 63 Brabus...

- По дяволите и Bugatti??? - дъхът ми спира. - Знаеш ли, че този Chiron има 16 цилиндров двигател и 1500 коня под капака. Струва колкото апартамента ми? - ръката ми погалва гладката повърхност на черното лъскаво купе и кръвта във вените ми кипва. Всичко свързано с този мъж събужда в мен непозната тръпка и влудяващо желание.

- Не, нямам представа. По интересно ми е ти, скъпа моя от къде знаеш? - поглежда ме учудено и се насочва към шофьорската врата на Аудито.

- Неее, няма шанс ти да я караш! Дай ми ключа и ме остави да ти покажа какво може тази кола. - той застива за миг преди да започне да се смее с глас.

- Ти се шегуваш? Той ще ме убие, ако ти позволя да докоснеш волана!

- Значи, няма да разбира. Моля ти Итън, отдавна умирам да карам този модел. - той клати невярващо глава, но въпреки това се съгласява и ми подава ключа. С едно натискане на бутона и красавицата започва да ръмжи. Пеперудите в стомаха ми доволно правят пируети.

- Пропуснал съм тази твоя страст към тези метални играчки! - мразя тази дума! Аз съм една от тях, само че не от желязо, а от плът и кръв с истинско сърце и чувства, каквито за съжаление брат ти няма!

- Истината е, че не е самата кола, а усещането да я управлявам. Това е, по което съм пристрастена. Не мога да отрека красотата и предимствата им, но когато съм зад волана е същото, като при танците! Дава ми свобода и контрол едновременно. Всичко зависи само от мен!

- Да, и от още група неудачни шофьори на пътя. Не забравяй това!

- Стига приказки, скача вътре! - заемам шофьорското място и седалката ме поглъща. Осъзнавам обаче, че краката ми са доста къси и трябва да я наместя. Нищо работа. Ръцете ми действат бързо, все едно и друг път съм била в нея, а Итън не спира да се взира в мен все така озадачено. Включвам на скорост и тя просто тръгва. Удивителна е!