ОТДАЙ МИ СЕ...

Глава 13 🔞

Така мили, сладки мои, отново се забавих, но пък ви подготвих глава от цели 4087 думи, за да имате да си четете. 🤭🤭🤭

Така, предупреждавам ще вие е нужно вино/който пие/, повече цигари/който пуши/пълно усамотение, за да си пищите на воля, иначе има опасност да уплашите някой! И най-важното трябва да се отдадете напълно на героите ми, за да ги усетите! ❤️❤️❤️❤️

Много ви обичам и се надявам да ви хареса. Изключително лична за мен глава! ❤️❤️❤️

ДЕЙМИЪН

Усещам се как шофирам твърде внимателно, от страх да не я събудя. Притиснала е крака към гърдите си, главата ѝ леко е политнала и се подпира на лакътя ми. Косата ѝ, все още мокра е обгърнала лицето ѝ и крие красивите ѝ черти. На поредния светофар си позволявам да я докосна, отмествайки няколко кичура. Опитвам се да я наместя, но тя се вкопчва в ръката ми и остава така.

Главата ми ще се пръсне. В какво точно се забърках с това момиче? Какво искам от нея? От дванадесет часа ме държи надървен като скала и аз, като че ли нямам нищо против. Кого заблуждавам, не мога да продължа да се разхождам с тази ерекция наоколо.... но не искам и да я притискам....Бих могъл да звънна на Сара. Сигурен съм, че веднага ще се отзове и ще ми позволи да я чукам, докато не ми спадне. Знам обаче, че няма да ми помогне, защото тази, която е в мислите ми е Анджелина. Завладяла ме е от първия миг, в който я видях. Плачеща и с буйна коса. Готов ли съм обаче наистина да бъда първият ѝ мъж? Готов съм разбира се. Факта, че не е докосната от никого другиго освен мен я прави дори по изкусителна. Чувството ми за притежание се събужда освирепяло, при идеята да се откажа от нея и да я дам на друг. Искам Анджелина за себе си и само за себе си поне на този етап.

Бъдещето е прекалено несигурно понятие за мен. Никога не съм мислил за него, не съм кроял планове и не съм се надявал на нищо. Няма да го направя и сега. Искам Анджи, искам я под мен, върху мен. Искам я по всеки възможен начин, който ми позволи и докато ми позволи. Знам, че тя е нюйоркска принцеса, а аз съм по скоро квартален сирак с голяма банкова сметка, който обаче би могъл да купи бизнеса на баща ѝ, но никога доброто му име. Реалист съм и знам, че нещата са временни, но това не би ме спряло.

Неволно докосвал устните си с пръсти, онези които все още носят аромата на соковете ѝ. Мамка му, бих могъл да прекарам заровен в гладкото ѝ котенцето цял ден, ако тя поиска. Усмихвам се при тази възможност, която ме връща към спомените от преди малко. "Задник" Наистина не помня през последните десетина години някой да ме е наричал така и повярвайте ми, не е защото не съм бил такъв. Напротив бил съм хиляди пъти, просто всички боклуци около мен са били винаги прекалено уплашени, за да кажат това, което наистина мислят. Малката Кармен обаче е така опърничава, не изпитва страх, въпреки че стана свидетел на случката в бара. Умее да ме предизвиква по онзи горещ начин и съм сигурен, че ще е готова да поеме последствията. Все още ме сърбят ръцете да нашаря сладкото ѝ задниче, за дето ми възрази на улицата, отказвайки да се качи при мен, след като задигна колата ми. Но аз няма да забравя всяко едно неподчинение от нейна страна и ще дойде момента за реванш.