ОТДАЙ МИ СЕ...

Глава 1

Боже започва се!

Ново приключение, нова книга!

Направо треперя заради публикуването на първите глави!!!

Като вманиачен читател знам, че в началото трябва да има повече за четене, за да се усети историята!

Обичам ви безкрайно и още веднъж ви благодаря за това, в което превърнахте ЕДИНСТВЕНА!

Доста се притеснявам за новата история, защото нали знаете първия път си наясно, че хората нямат очаквания. Новак си!

Втория път обаче вече имаш отговорности.

Аз имам отговорността към вас да ви карам да се усмихвате, да усещате и да изживяват думите ми!

Дано отново успея!

Обичам ви и ви благодаря, че ви има!!!

Щрак!

Всичко изчезва, щом в главата ми се разлее първия тон.

Мелодията ме понася и тялото ми започва да се движи. Ръцете и краката ми попиват всеки такт и рисуват емоции. Предавам се, отдавам се напълно на музиката и танца оживява.

Усещането е за пълна еуфория. Не познавам друго такова чувство, така наситено и освобождаващо. За мен танцът е точно това - свобода, порив, наслада и удоволствие. Всъщност, Рейчъл обикновено ме нарича глупачка, защото най-великото изживяване според нея е сексът. Смята, че оргазмът дори не се доближава до моята представа за чувственост и удоволствие, но....

- Анджелина! Отначало! Какво си милите, че правите вие двамата? Жорж Бизе /Френски композитор/, ще се обърне в гроба, ако ви види! Това е Кармен*, а не хип-хоп парти! - да мадам, но това е модерен балет, тук няма палци*/ балетни обувки/! - Второ действие още веднъж! Искам по-плавни завъртания от теб, Итън. А ти Анджелина се остави той да те води, бързаш прекалено много! - танцуваме го за десети път и тя винаги намира нещо, за което да се хване. Това е дяволски изтощително и убива магията. Перфекционизмът може да бъде добър спътник, но не е и водач, когато става дума за изкуство. Или поне аз така мисля. Ако питате мадам....е тя не познава друга дума! За всичките си тридесет години, през които преподава тук в Джулиард, все още не е загубила сладкото си френското "Р". Освен него и изящните движения на ръцете и краката, които все по-рядко може да се забележат под плетените жилетки и дългите поли, от някогашната звезда на Ню Йоркския балет не е останало нищо, освен една раздразнена и огорчена жена. Често се чудя дали любовта ми към танците, ще превърне и мен в подобен човек?