My dream came true..(Taehyung×reader) [НЕ Е ЗАВЪРШЕНА]

15

*Гледна точка Т/И*

Със момичетата седяхме до бара и пиехме по едно вино. За първи път пия алкохол, но пък ми беше нужно защото бях много изнервена. Как може да се прави, че не ме познава. Аз го обичах с цялото си сърце, а той ми се прави че не ме познава! ИДИОТ!!

Момичетата се забавляваха. А аз бях с Криси. Да и тя беше там, все пак е гадже на Джунгкук. Поне за тях се радвам. Вече почти от 2 години са заедно. Това е много добре. Ако бяхме и ние така с Ви.. Офф какви ги говоря! Забрави го Т/И!!

Мисля че изпих 1 чаша вино и малко уиски. Мисля около 7 чаши или.. офф не знам. Не се чувствам добре..

-Квин, аз не се чувствам добре. Ще отида до тоалетната.

-Добре, искаш ли да дойда с теб?

-Не няма нужда.

Аз тръгнах към тоалетните и тъкмо посегнах към дръжката на вратата някой ме дръпна. Аз започнах да викам. Той ми запуши устата с дясната си ръка и започна да ме обарва с лявата, а аз естествено се опитвах да го избутам, но не успях. Започна да целува врата ми и да оставя сини петна след всяка целувка. Аз не знаех какво да правя освен да плача. Но усетих как той отпуска хватката си. Той ме пусна изцяло и аз веднага се обърнах, за да видя кой е. Но вместо да видя кой е, видях как Ви удря мъжа. Аз не знаех какво да правя и просто паднах на колене и ревах. Ви пусна мъжа и дойде да ме прегърне.Той ме прегърна, точно по същия начин като преди 2 години.

-Добре ли си? Виж, всичко мина, спокойно..- каза Ви. Като чух гласа му го прегърнах много силно.

-Добре, аз съм при теб и никой нищо не мойе да ти направи..- каза той като отпусна хватката си.

-Хайде, да тръгнем.- аз само кимнах и ръгнах след него.

Бяхме в няква стая, предполагам че е стаята на Ви. Той ми помогна да си легна на леглото му и тръгна да излиза. Но аз му хванах ръката.

-Моля те, остани при мен..- казах аз.Той само кимна и легна до мен като ме прегърна здраво. И така сме заспали.

*Сутринта*

Събудих се от греещото слънце. Обърнах се, за да видя Ви. Той спеше много сладко.

-Знам че съм красив..- чух гласа на Ви. Той отвори очи и ме погледна право в очите. Очите му са толкова дълбоки. Много ги обичам.

-Добре ли си?- попита той загрижено и галеше местата където онзи тъпанар ми направи смучки.

-Да.- казах аз с тих глас.

-Радвам се, че се чувстваш добре.- каза той и се усмихна. -Хайде да идим да закусим.- предлойи той.

-Добре.- казах аз.

Той ми даде от своите дрехи, които са ми малко големичнки, няма нищо. И ми даде един шал, за да си покрия смучките. Изглеждах много странно така, зачото вънка е слънчево, а аз нося шал. Няма нищо ще го преживеем..

Отидохме да ядем супа.

-Е ти от къде идваш?- попита Ви. Офф, пак ли ще си играем на непознати.

-Защо се правиш, че не ме познаваш?!

-Моля?

-Знам че се правиш, но не мога да разбера защо го правиш!

Аз тръгнах, без да кажа нищо друго. Само чух да вика името ми след мен, но не ми пука. Качих се на такси и потеглих към къщи..

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Ето я и новата глава. Надявам се да ви харесва. Старая се да пиша, но понякога закъснява, заради входните нива.. Знам, че е малко кратичко, но Сори. Ще се старая повече. Чао, до другата седмица..