През това време Jimin отиде при Мона. Почука и тя му отвори.
-Какво правиш тук Park Jimin. Върви при онея селяни.
-Мона искам да поговорим!
-С теб нямам какво да говоря.
-Моля искам да влезна.
-Оф добре влизай.
Той влезна и седна на дивана. След него седна и Мона.
-Мона стига си правила глупости. Защо вредиш на Т/И и на Тае. Те нищо не са ти направили.
-Напротив защо Тае е при оная, а не при мен. Та то се вижда от километър, че аз съм 300 пъти по-хубава от нея.
-Добре де Мона това всички го знаят. Но това е избор на Тае щомто я обича ги остави.
-Но, аз обичам Тае.
-Мона нали знаеш поговорката ,,Щомто обичаш някой го пусни''. Остави Тае той обича Т/И.
-Ма Jimin и ти я обичаш. Защо не си на моя страна.
-Защото аз следвам поговорката. Да обичам Т/И, бих искал тя да казва на мен скъпи, да целува ме, но я оставих. Това трябва и ти да направиш с Тае.
-Добре благодаря ти, че си винаги до мен дори когато съм груба с теб. Утре мисля да им се извиня.
-Хайде лягай, че утре да не закъснееш.
Те се прегърнала и Jimin си тръгна.
На сутринта.
Ти и Тае станахте. Оправихте се и тръгнахте към университета. На входа видяхте Мона и нейните приятелки. Мона ви спря.
-Здравейте, искате ли след като свършим да отидем на кафе имам да ви казвам нещо.
-Ммммм, добре!? - Казахте в един глас.
Вие влезнахте в кабинета и лекцията почна.
Skip Time.
Вие свършихте за днес и с Мона тръгнахте към кафенето. След като седнахте си поръчахте, почнахте да си говорите.
-Т/И, Тае искам да ви се извиня за всичко което направих. Добре че беше Jimin да ми вкара малко акъл в главата иначе щях да те убия Т/И. Много се извинявам че трябваше да минавате през всичко това.
-Мона трябва да помислим дали да ти простим. Но се радваме че ни се извиняваш.
Така вие си тръганхте и всеки си отиде по домовете.
След 9 месеца.
Ти, Мона и Юна се бяхте събрали. Ти и Тае простихте на Мона и сега ти и Мона си станахте много добри приятелки. Така и Юна и Мона си станаха приятелки и сега вече не се разделяхте. Бяхте се събрали защото Мона имаше да ви казва нещо.
-Момичета. Бременна съм.
-Мона сериозно ли?-казахте в един глас с Юна.
-Да.
Малка ретроспекция...
Мона и Jimin се събраха. Също Тае и Jimin се сдобриха. Те бяха много добри приятели в миналото но заради Jimin те се разделили.
Край на ретроспекцията.
Докато вие си говорихте момчетата връхлетяха.
-Какво става любов? - попита Тае.
-Нищо Мона е бременна.
-Да ти е честито. - каза Тае на Мона.
-Абе Джимин голям си играч. - каза Куки на Джимин.
-Е как бе. - отговори му Джимин.
Ти стана за да прегърнеш Тае но осети че водитети истекоха.
-Тае! Водите ми. Бързо.
-Какво? Какво? Не съм готов.
-Идвай тука бе кретен. - каза му ти
-Да идвам.
Той отиде до теб и те хвана като булка. След това всички се качих те в колата на Тае и потеглихте към болницата. След 10 минути вече бяхте в нея те те сложиха на една количка и те за караха в родилното.
След 3 мъчителни часа. И много напъване бебето се роди.
-Поздравления. Роди ви се прекрасно момиче.
-Благодаря ви.
След това заспа.
Skip Time.
Събуди се в болнична стая. В нея бяха всички. Всички бяха заспал освен Jimin.
-Как си Т/И?
-Добре.
-Искаш ли да видиш дъщеря си?
-Да разбира се.
Той ти подаде бебето а ти от своя страна каза:
-Добре дошла Ким Чанлин.
След 5 години.
Днес дъщеря ти имаше рожден ден. Вие бяхте поканили всичките ви приятели. През тези години Мона и Юна родиха и сега станахте едно голямо семейство. Също днес имахте още една новина за тях. Чанлин си духна свещичките, вие и дадохте подаръка, тя го отвори и там намери снимка.
-Мамо какво е тази снимка.
-Чанлин ще си имаш малко братче! Ще ставаш кака.
-Мамо сериозно ли?
-Да.
Така заживяха щастливо.
КРАЙ!
Това беше края на първата ми история в живота ми. Знам, че не е най-хубавата която ще напиша. Но винаги ще остане в сърчицето ми. И все пак се надявам да ви хареса. Bye bye. ❤️❤️❤️❤️
