Петнадесета глава

288 30 1
                                    

"Интимността не се крие в допирането на кожа в кожа, а в допира, който някой ти предоставя към собствената си душа."

____

Накрая на работния ден за първи път разбирам колко изморителна е работата на Том и колко съм благодарна, задето съм се родила с таланта си и с възможността да го развия. В това да си барман има свои тънкости и предимства, но когато в осем вечерта се отпускам на кожения фотьойл на горния етаж, нито жива, нито мъртва, истински оценявам изборите, които съм направила в живота си, и се питам как Том винаги изглежда толкова бодър и спокоен предвид стреса в ежедневието си.

-      Уж си в болнични - подмята той от кухнята, - а днес те експлоатираха за осем години напред.

Аз се засмивам, чудейки се как има сили да се шегува, докато аз съм на път да заспя.

- Надявам се да нямаш нищо против, но ще се наложи да отложим заплащането ти за някой друг път. Направо съм смазана.

Въздъхвам от болка, качвайки отеклите си крака върху облегалката за ръце и изпъвайки болезнено гръб. Всеки мускул в тялото ми агонизира и мога да се обзаложа, че ако Том не ми беше помогнал да се кача по стълбите, щях да падна или да се изкача на четири крака.

- Добре - той се връща от кухнята с две купички в ръце. - Тази нощ ще преспиш у нас, в спалнята ми, а аз ще легна на дивана. Утре кафенето е затворено, така че ако имаш време, може да играем на нещо и да ти дам един-два урока по френски. Сигурен съм, че напредваш, но трябва да се уверя.

Поемам едната купа от ръцете му и лакомо се нахвърлям върху супата с пилешки бульон, нехаейки, че още не е изстинала или пък че той ме гледа.

- Виж, нямам друго. Днес не планирах денят да се развие така и не съм сготвил нищо. Супата е от вчера...

Бегло чувам оправданията му и виновния тон, с който ми ги поднася. Надигам глава, колкото да се смръщя заканително насреща му, за да го накарам да разбере, че не е нужно да се извинява.

- Том - наблягам върху името му, за да го накарам да ме изслуша, - ужасно съм гладна и в момента супата ми се вижда като царско блюдо, така че ме остави да й се насладя. И ти забранявам да спиш на дивана в собствения си апартамент. Нямам проблем с това да спим заедно на леглото, и преди сме го правили.

By the windowNơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ